Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
За различните категории в командния състав да се установят различни заплати, да се разработи система от привилегии: допълнително заплащане за стаж, големи пенсии, да се построят жилища за командния състав, клубове и тем подобни — това още повече ще отдели армията от народа, народът никога не е обичал офицерството. Може дори да се въведе нова униформа за командния състав, та да изпъкват сред населението… Да се отменят всички ограничения за казаците, да се възстанови униформата на казашките съединения.
Казаците са особено недоволни от колективизацията, свикнали са със своята съсловност, а ги превърнаха в обикновени колхозници, тъкмо затова трябва да се възстанови традиционната униформа на донските, кубанските, терските и другите казаци, нека си носят лампазите, околожките, кубанските шапки — това ще погали самолюбието им и още повече ще раздели народа. Трябва да покаже на армията, че ТОЙ я обича, грижи се за нея, напълно й се доверява. И преди всичко на командния състав. За тази цел може дори някак да реорганизира политическите органи — да даде на командирите илюзия за по-голяма самостоятелност.
Всичко това ще неутрализира армията за времето, докато се извършва смяната на апарата в НКВД. А после, опирайки се на новия апарат на НКВД, ще трябва да нанесе бърз и решителен удар по военните кадри, по Тухачевски и компанията му, по така наречените герои от Гражданската война, дето са убедени, че старите им военни заслуги ги освобождават от задължението вярно да служат на партийното ръководство. Сега тези „герои“ на никого не са потрябвали.
Разбира се, романтиката на Гражданската война е капитал. Той е нужен за възпитанието на младежта. „Чапаев“ излезе хубав филм, разправят, дори децата играели на Чапай.
Нека се създават повече филми за героите на Гражданската война, но не за живите, а за загиналите: например за Шчорс, Котовски, Пархоменко, Лазо, Киквидзе. Само така! За живите никакви филми. Не се знае какво ще стане с живите! Серафимович е добър писател, „Железният поток“ е популярна повест, но той е направил главен герой реална личност — тогавашния командир на таманците Ковтюх, бивш щабскапитан от царската армия, личност съмнителна във всяко отношение.
Сега най-важната задача е да се използува убийството на Киров. Като начало — открит троцкистко-зиновиевски процес, голям процес, в него да се въвлекат повечко хора. И всички да се разстрелят.
Този процес ще сложи началото на унищожаването на всички врагове, активни, притаили се и потенциални, ще повлече подире си други процеси — открити и закрити, ще сложи началото на кадровата революция.
Киров, Киров, Киров! Народът не бива да забравя тази жертва, народът трябва да помни тази жертва и да мъсти, да мъсти за нея. В душата, в съзнанието на народа трябва дълбоко да се вкорени любов към Киров, народът не бива да забравя за него нито за минута.
Трябва да се издават книги за Киров, да се правят филми за Киров, да се назовават с неговото име градове и села, фабрики и заводи, музеи и театри. Всичко трябва да напомня на народа за Киров — той трябва да се превърне в реликва, във вечна болка, в народна незарастваща рана. Тази рана трябва непрестанно да се разврежда, да служи на народа като вечно напомняне за враговете, които трябва да се изтребват и изтребват.
Всички съратници на Киров в Ленинград са унищожени.
Членовете на бюрото на Ленинградския областен комитет на партията, същевременно членове или кандидат-членове на ЦК на ВКП (б): Чудов, Кодацки, Алексеев, Смородин, Позерн, Угаров, Струпе — са разстреляни през 1937–1939 година.
Освен това са разстреляни повечето от членовете на Ленинградския областен и градския комитет на партията, на Комисията за партиен контрол.
За пет години, от 1933 до 1938 година, числеността на Ленинградската партийна организация намалява два пъти.
На XVII конгрес на партията Киров е възглавявал делегация от ленинградската партийна организация, наброяваща 154 души, включително Сталин, Андреев и Шкирятов. От тях на XVIII конгрес през 1939 година делегати са само трима: Й. В. Сталин, А. А. Андреев и М. Ф. Шкирятов.
17.
Наближаваше есента на 1935 година, втората есен от заточението на Саша. Завършиха краварника и Саша пак беше без работа. По реката ще заплуват парчета лед и той, и без това самотен, ще бъде съвсем откъснат от света. Заваляха есенните дъждове. Селото изглеждаше безлюдно, дори кучетата се изпокриха. Саша препрочиташе старите вестници, старите списания, знаеше ги вече наизуст.