Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
Някога, не много отдавна, този мъж е бил изключително привлекателен, рече си Кроукър, С широко и високо чело, изящен нос и топли, очевидно много красиви очи, които вече се бяха обезцветили от честите пристъпи на треска и висока температура. Когато е бил здрав и е танцувал, лицето му със сигурност не е било нашарено от сегашните червеникави петна, а устните му са били плътни и чувствени. В момента обаче това лице беше обезобразено като на пияница, който не може да пази равновесие и пада право на главата си…
— Мисля, че мястото ви е в болницата — меко промълви Кроукър. — Ако нямате здравна осигуровка, аз бих могъл да поговоря с…
— О, мога да си позволя да ме окичат с всички онези тръбички и маркучи — прекъсна го Нестор. — Мога да прегърна животоспасяващите системи с онзи фанатизъм, с който баптистите се втурват към светената вода… — На устните му се появи усмивка, изтънялата, покрита със синкави вени ръка леко се повдигна: — Но защо да се доверявам на сляпата наука, след като ме лекува човек като госпожа Лайес?
— Настоявам да не се движиш! — обади се тя и хвърли предупредителен поглед към посетителя. — Трябва да пазиш силите си.
— Странен съвет, поне за мен — въздъхна болният и отпусна глава на овлажнялата от пот възглавница. — Но все пак ще го последвам… — Помълча за миг, после рече: — Госпожа Лайес иска да ви предупреди, че няма да й е приятно да присъствате на лечебните й сеанси, господин Кроукър… — Говореше със затворени очи, нещо типично за хората, които с месеци са на легло. А състоянието му беше такова, че приличаше повече на някаква странна кукла от мъпет-шоу, отколкото на жив човек…
— Глупости! — възкликна Естрела Лайес и неволно пристъпи към голямата плетена кошница, оставена в средата на масата.
— Вече разговарях със съпруга ви, госпожо Лайес — меко промълви Кроукър. — Той много се гордее с вашите лечителски способности…
— Такъв си е моят Пабло! — въздъхна тя и леко се усмихна. Успокоена, се зае да вади съдържанието на кошницата.
— Днес Соня не ми се е обаждала — каза Нестор. — Как е тя?
— Добре е — отвърна Кроукър. — Наложи й се да замине по работа и ме помоли да се отбия…
— Много мило от ваша страна.
Усети мрачния и пронизителен поглед на Естрела Лайес, но не се обърна. Изведнъж му се прииска да я успокои, да прогони отчаянието в тези хипнотизиращи очи, които бавно се насълзяваха. Не успя.
От устата й излетя сподавено ридание и Нестор извърна глава:
— Госпожо Лайес?
— Няма нищо, pobre — отговори му, без да се обръща. — Просто изпуснах една кутийка…
Нестор въздъхна и затвори очи. Унесе се в сън още преди госпожа Лайес да приготви своите билки и прахчета.
— Болестта го е изтощила напълно — тъжно промълви жената.
Кроукър любопитно пристъпи към масата и започна да наблюдава движенията на ръцете й.
— Мъртва е, нали? — тихо прошепна жената. — Моята малка Соня е мъртва!
Той безмълвно кимна, а главата й се сведе ниско над гърдите.
— По гласа ви го усетих… Смъртта й е била ужасна!
— Откъде знаете?
Тя вдигна ръце, изцапаните с билкова отвара пръсти се плъзнаха край тялото му, без да го докосват.
— Тук… Тук също… Усещам напрежение… Вие сте от хората, които носят спомените си като връхна дреха…
Едва сега си даде сметка, че ръката му е в джоба и стиска магическия камък на Бени, необичайно топъл… Извади я и разтвори длан.
— Бих искал да го изпробваме върху Нестор — тихо промълви. — Може би ще помогне…
— Dios! — възкликна Естрела. Очите й се разтвориха широко, ръката й с разперени пръсти се стрелна напред и покри гладката повърхност на камъка.
— Знаете ли какво е това? — прошепна, а очите й потърсиха неговите.
— Притиснах го върху гърдите на моята племенница и тя временно излезе от дълбока кома — отвърна Кроукър. — Въпреки убеждението на лекарите, че от медицинска гледна точка това е невъзможно…
Естрела боязливо погледна тъмнозеления камък в шепата му.
— Не е разумно да носите подобно нещо у себе си, senor — прошепна.
— Не съм съгласен — поклати глава Кроукър, после натопи пръст в купчинката стрити на прах билки и изрисува кръг с триъгълник в него, а след кратко колебание добави и квадрат с точка в средата. — Тези знаци открих в къщата на Соня…
Естрела Лайес хлъцна от изненада и бързо изтри символите от масата. На тяхно място начерта овал във формата на човешко око с два ириса.
— Тези неща нямат нищо общо с вас — мрачно го изгледа тя. — Вие не сте лечител.
— Но не съм и злодей. Като хората, които са изписали символите в къщата на Соня… Искам да ги спипам!