Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
„Нищо чудно — рече си Кроукър. — Що за име е това?“
— Благодаря за помощта — каза й, тръгна към вратата и изведнъж се спря, сякаш забравил нещо: — В колко часа затваряте, между другото?
— Точно в шест и половина.
Настани се зад волана на тъндърбърда и пусна една касета на Евърли Брадърс. После включи на скорост и се насочи към магистралата И-95. В продължение на няколко минути слуша музика, после се сети нещо и измъкна визитката на Махур. Върху обратната й страна наистина имаше няколко цифри, написани на ръка. Отвори капачето на портативния компютър, включи се в база данните на „Садърн Бел“ и изписа цифрите на екрана.
Машината отговори с кратко послание: „Данните се обработват.“ Очевидно проследяването на този телефон изискваше време. Изслуша Евърли Брадърс, замени ги с касета на „Джей и американците“ и стигна в Ел Портал точно когато Джей Блек започваше баладата си „Само в Америка“…
Петгодишното камаро на Соня си стоеше на площадката. На задното му стъкло имаше синьо-зелена лепенка с надпис „Спасете морските крави“. Кроукър остана зад волана, заслушан в пропукването на изстиващия мотор. До слуха му долитаха крясъците на хлапетата, които караха колелата си в дъното на уличката, от магистралата отвъд нея се чуваше приглушеното съскане на автомобилни гуми. Внимателно огледа къщичката с бледосини рамки на прозорците и каменни морски кончета пред вратата. Фонтанчето между тях сякаш олицетворяваше живота на Соня: напукано и празно, застинало в очакване на топлина и живителна влага, на радост и птичи песни… Колко малко е нужно да се поправи този фонтан. Колко малко беше нужно, за да бъде щастлива Соня… Но вече бе късно. Няма да стане нито едното, нито другото… Обраслите с мъх водни кончета и напуканото корито под тях бяха олицетворение на меланхолията, увиснала като тежка пелена над този дом. Духът на Соня все още витаеше наоколо и сякаш ридаеше за непостижимата свобода… Може би и тя, както дядото на Бени, не може да премине в отвъдния свят, преди убийците й да бъдат наказани… Близнаците Бонита.
Кроукър излезе от колата и пристъпи към портичката едва когато жегата в купето стана нетърпима и гърбът му овлажня от пот. От това място можеше да види част от прозореца на спалнята, издигащ се на около метър от терена. Тухлената фасада под него беше покрита с бледорозова мазилка, наблизо се поклащаха клоните на грейпфрутово дръвче, което плачеше за подкастряне.
Извади ключа и го пъхна в бравата. Още от прага долови аромата на парфюма й.
— Соня?
За миг надеждата, че ще получи отговор, победи силата на разума, въображението взе връх над реалността. В гласа му се долови властна, нетърпелива нотка…
— Тук съм — промълви, без да го е грижа дали изглежда като глупак или не. — Върнах се…
Застоялият въздух беше тежък и лепкав, сякаш секунди преди жестоката си смърт Соня беше изсмукала кислорода от него. Кроукър направи кратка обиколка из къщата, отваряйки всички прозорци. После влезе в спалнята, изрита обувките си и се отпусна на леглото. Мекият следобеден ветрец разклащаше пердетата, сянката от предната веранда беше достатъчна, за да запази приятната прохлада на дома.
Ярките карибски цветове в спалнята пробудиха тъжни спомени в душата му, стана му мъчно. Извърна глава. През отворения страничен прозорец долиташе напрегнат глас, който задъхано коментираше повторението на поредната катастрофа от формула „Наскар“, показано на телевизионния екран.
Любопитството на Кроукър се пробуди, той стана и залепи нос за ситната мрежа против насекоми на прозореца. Между листата на грейпфрутовото дръвче ясно се виждаше тухлената фасада на съседната къща. Вътре някой беше включил телевизора си на канала ЕСПН… Хвърли поглед на часовника си, после му хрумна нещо.
Заобиколи леглото и тихо излезе навън. Почука на вратата на тухлената къща в съседство и усети как пулсът му се ускорява. Соня е била убита приблизително по същото време на деня — в ранния следобед. Може би ще се окаже, че съседът, запален телевизионен зрител, е чул или видял нещо… Тръсна глава и отново почука.
След известно време вратата се отвори, насреща му изплува човек в инвалидна количка с издължено лице. Беше прехвърлил петдесетте, мургав и плешив. Сплъстена сива коса имаше само около ушите и на тила му. Очите му бяха възпалени и воднисти, вероятно от постоянното гледане на телевизия. Раменете му бяха широки, а ръцете в скута — здрави и жилести, с дебели пръсти.
— Какво обичате? — попита той. Коментаторът на ЕСПН зад гърба му задъхано говореше за линейки, жълти флагове и смачкани болиди.