Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Това сигурно означава, че си я скъсвал от чукане, гаден maricone!
Сега бе ред на Кроукър да използва изненадата на внезапното нападение. Титановите пръсти на протезата му смачкаха реверите на скъпото сако и пронизаха фината тъкан на ризата „Версаче“. Тялото на Карлито прелетя през хола и с болезнен тътен се спря в далечната стена.
Лицето му се озова толкова близо до младежа, че улови дъха му и безпогрешно определи какво е ял на обед: пържола с препържен лук…
— Мъж, който не уважава жените, е свиня! — просъска на перфектен испански. — Но мъж, който не уважава собствената си сестра, не е никакъв мъж!
В очите на Карлито проблесна пламъче и бързо се стопи.
— Съветвам те никога вече да не ме наричаш maricone! — добави, все така на испански.
На устните на младежа се появи усмивка.
— Не говориш като янки — призна на пресекулки. — Но по-важното е, че не мислиш като такъв…
За хора като Карлито — наперени и арогантни мъжкари, това можеше да мине за нещо като извинение.
Кроукър го пусна и отстъпи назад. Очите на Карлито се сведоха към реверите на сакото, които изглеждаха така, сякаш ги беше прегазил валяк.
— Знаеш ли, убивал съм хора и по доста по-незначителни поводи — промърмори с безизразен глас. В ръката му се появи нож с широко, назъбено острие, което проблесна в неподвижния въздух. Но то не носеше заплаха. И двамата бяха наясно, че вече са отвъд мъжкарското перчене, завършило при равен резултат. Ножът беше просто илюстрация към думите му: — Режа им гърлата с един замах, после гледам как блика кръвта… Ритъмът е фантастичен.
Кроукър мълчеше. Насреща му стоеше един нафукан хлапак и нищо повече. Младият Калигула изрежда тежките си грехове пред съвета на старейшините и напразно се надява да ги впечатли… Никой не е шокиран от разказа му, но всички си дават сметка, че макар и още дете, Калигула е опасен и непредвидим… С две думи, човек, който не бива да бъде подценяван…
— После идват братята и синовете им, да търсят възмездие — продължи Карлито. — Постига ги същата съдба. Нощем лежа с отворени очи, въображението ми гради блестящата пътека, по която те идват да ме нападнат — като зли духове… — На лицето му се появи лукава усмивка: — По такъв начин ги вкарвам в грях, знаеш… Защото аз никога не съм прониквал в домовете им, никога не съм докосвал собствеността им… — Върхът на камата рязко се вдигна нагоре, блестящото острие изпусна дъжд от разноцветни искри. — Вкарвам ги в грях, а след това ги наказвам за него… И ножът ми почервенява от кръвта им…
Кроукър се обърна и тръгна към кухнята. Не толкова, за да се отърве от потискащото присъствие на хлапака, колкото за да утоли жаждата си. В шкафа имаше наченат стек с бира „Корона“, но не му се искаше да го сложи в лед, тъй като това означаваше да използва хладилника все още оплескан с кръвта на Соня. Вместо това взе една начената бутилка текила „Куерво Голд“ и напълни две чаши. Върна се в дневната и тикна едната от тях в ръката на Карлито.
Отпиха по глътка, после Кроукър рече:
— Искам разрешението ти да остана тук.
Думите му прозвучаха така, сякаш го молеше за ръката на сестра му.
Младият мъж прибра ножа, сведе очи към бледожълтата течност в чашата си и промърмори:
— Не искаш малко… — Направи кратка пауза, после вдигна глава: — Но и не вършиш малко. Както за Соня, така и за мен…
— Ценя това, което каза — кимна Лю, после рязко смени тон: — В момента се опитвам да установя дали близнаците Хектор и Антонио Бонита имат нещо общо с убийството на сестра ти… Познаваш ли ги?
— Виждам, че вече си започнал своето разследване — отвърна Карлито и се отпусна на дивана. Заблуден слънчев лъч докосна лицето му и запали малък пожар в червеникавата му коса. — Какво те кара да ги подозираш?
— Начинът, по който е извършено убийството. Доколкото съм чувал, обезглавяването е техен специалитет…
Кехлибарените очи бяха спокойни.
— Какво знаеш за Хектор и Антонио?
— Недостатъчно — отвърна му и се настани на отсрещния стол.
— Преди около пет години имах общ бизнес с тях.
— Пет години? Значи познаваш и Бени Милагрос.
Карлито седеше абсолютно неподвижен, само една тънка веничка пулсираше над яката на скъпото поло.
— О, да — промърмори след дълга пауза. — Познавам Бенито, при това много добре. — Главата му помръдна, кехлибарените очи проблеснаха за миг: — Ти приятел ли си с него?
— Може би.
— Предпазлив си и това е хубаво — кимна Карлито. — С човек като него предпазливостта никога не е излишна.
— Какво искаш да кажеш?
Младият мъж сякаш не го чу. Очите му бяха замислени, ръката му бавно повдигна чашата с текила към устните.