Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Не, compadre — поклати глава едрият мъж. — Но веднага мога да ти съставя един доста дълъг списък с вероятните кандидати… Всъщност скоро ще разберем… Чух, че утре вечер Барбачена пристига в Маями…
— Искам да поговорим именно за това. Може би ще се наложи да се гмурна в обкръжението на този тип. И в тази връзка ще ми трябва помощта ти…
Понятието изненада липсваше в речника на Рубине.
— Когато кажеш — кимна той. — Барбачена не фигурира сред приятелите ми. — Сграбчи десницата на Кроукър и енергично я разтърси: — Имаш моята дума, compadre!
На път към Ел Портал Кроукър отново включи лаптопа и направи опит да влезе в главния компютър на пътната полиция. Този път успя. Оказа се, че бледозеленият линкълн принадлежи на компания за отдаване на коли под наем. Не се учуди на този факт, запамети адреса и името на компанията и изключи апаратурата. Беше съвсем близо, в североизточна посока. Излезе от магистралата през изхода на булевард „Атлантик“ и пое на запад по Четиристотин четиридесет и първа улица.
Маргейт беше старо работническо градче, разположено западно от форт Лодърдейл. Той отби вдясно и спря пред редицата търговски обекти в източния край на улицата. Най-близо до него светеше рекламата на кубински ресторант, следваше работилница за надгробни паметници, а до нея проблясваха затъмнени стъкла на витрина, над която се мъдреше помпозният надпис „Оръжеен клуб «Маргейт» — лъкове и пистолети“. Кроукър се усмихна. Такива „клубове“ можеха да се видят само в райони като Маргейт и Бока (там пък имаше яхтклуб), въпреки че името нямаше нищо общо с действителността. Най-накрая, съвсем близо до плажа, се намираше целта на пътуването му: Екзотични автомобили под наем „Голд Коуст“…
Зад гишето седеше млада жена. Дъвчеше дъвка и прелистваше последния брой на списание „Алюр“. Беше сама. Стените на приемната бяха облепени с плакати на спортни автомобили: порше, ферари, ламборгини — всичките порядъчно оплюти от мухи. Мебелировката се изчерпваше с две вехти и доста изкорубени канапета, между които стърчеше старомоден пепелник на стойка. До прозореца се издигаше грохнал фикус от пластмаса, листата му бяха силно сведени надолу под тежестта на небърсания от месеци прах. Във въздуха се долавяше характерната миризма на спокойно отчаяние…
Младата жена вдигна глава. Беше на не повече от двадесет години, със светлокестенява коса, сини очи и прекомерно дълги, лакирани в розово нокти, които приличаха на остриета на кинжал.
— Здрасти, аз съм Вонда — поздрави тя и попипа пластмасовата табелка на шията си, където пишеше „Вонда Шепърд“.
Кроукър се представи и заяви направо:
— Трябва ми информация за един линкълн континентал последен модел, бледозелен на цвят.
Главата на Вонда се поклати — като на онези кученца за кола, които преди време бяха на мода.
— Трябва да проверя наличностите.
— Не искам да я вземам под наем — уточни той. — Интересува ме лицето, което я ползва в момента.
— Защо? — разтревожено го погледна тя. — Да не би да е станала катастрофа?
— Не съм чувал подобно нещо.
Дъвката в устата й направи балон и изпука:
— В такъв случай нямате късмет.
В ръката му се появи полицейска значка.
— О, Боже! — разшириха се очите й.
— Вонда, въпросът е много важен — рече настоятелно Кроукър. — Обещавам ви, че шефът ви няма да разбере нищо!
— Много бих искала да ви помогна, но…
— Хайде, направете го.
— Не познавате шефа ми! Момичето преди мен си позволило отклонение от правилата и здравата загазило! — Светлите къдрици решително се разтърсиха: — Съжалявам, но без заповед от прокурора не мога да ви покажа нищо! — Усмивката й беше нервна, пръстите й започнаха да подръпват ръкавите на розовата блузка.
Изпита съжаление към нея. Беше виждал много момичета в същото положение: принудени да работят на място, което ненавиждат, с единственото желание да скочат в колата и да подкарат нанякъде, а вятърът да роши косите им…
— Донесете ми прокурорска заповед и всичко ще ви покажа — рече притеснено Вонда.
— Прокурорска заповед, значи… — проточи той. — Говорите, сякаш и друг път сте имали този проблем…
— Не аз.
— Я ми кажете нещо друго, Вонда — облегна се на гишето той. — Вие наблюдателна ли сте?
— И още как — отвърна тя, измъкна някакви изпоцапани с кафе формуляри и поясни: — Шефът ми ги остави за сравнение… Сигурен е, че веднага ще засека фалшификатите…
— Значи шефът ви е извадил късмет с човек като вас — любезно се усмихна Кроукър. — А и е стриктен по отношение на изискванията на закона… Всъщност как му беше името?
— Трей Мерли — отвърна момичето и продиктува имената буква по буква.