Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Защо баща ви е постъпил така, госпожо Лайес? Защо ви е накарал да дадете лъжливи показания?
— Защото беше видял символите и се страхуваше.
— От какво?
— Познаваше момчетата, които си ги бяха присвоили. Всъщност всички ги познаваха… Бяха много близки с Хумаита, почти като негови собствени внуци… Те го бяха убили, оставяйки като доказателство своите символи.
— Антонио и Хектор — дрезгаво изграчи Кроукър. — Близнаците Бонита…
В отговор Естрела Лайес само кимна.
— Той е бил техен наставник, обичал ги е като собствени деца. Нима у тях не е имало подобни чувства?
— Какво знаят тези двамата за обичта? — горчиво въздъхна тя. — Те са низвергнати. И от Бога, и от хората…
Въпреки светското си възпитание и образование Кроукър усети как по гърба му пробягват студени тръпки.
— Но защо са го убили? — попита.
— Защото Хумаита им беше предал всичко, което знае, и те вече нямаха нужда от него… — Раменете й леко потръпнаха в прегръдката му. — Според мен Хумаита е бил наясно с какви зли хора си има работа и именно това го е амбицирало. Най-характерното за този човек беше вярата му доброто. Искал е да изкорени злото от душите на близнаците и това го е погубило… За съжаление в хода на този процес той ги е научил на всичко, което знае… И е дал в ръцете им огромна власт… Ужасна власт! — Ръцете й се вкопчиха в раменете на Кроукър: — Ти ги нарече злодеи и си абсолютно прав!
Секунда по-късно той внимателно я изправи на крака.
— Този магически камък е принадлежал на Хумаита, нали? — тихо попита Естрела.
Кроукър само кимна с глава.
— Пази го добре! Никога не се разделяй с него! — Ръцете й покриха шепата му, очите й напрегнато се взряха в лицето му. — Обещай ми, че ще откриеш злодеите! В противен случай те ще те открият…
— Обещавам.
Естрела Лайес се вгледа в очите му и кимна. Вероятно доволна от това, което зърна в тях, тя възобнови работата си.
— Разкажи ми нещо повече за онези четири символа — промълви след кратка пауза Кроукър.
Очите му не се отделяха от пръстите й — дълги и изключително подвижни, сякаш наситени със свой собствен живот. Такива пръсти беше виждал само веднъж — на концерт, изнесен от някаква камбоджанска фолклорна трупа…
— Триъгълникът в окръжността е знакът на мъжа, огъня и смъртта — започна Естрела, а пръстите й почерняха от стритите на прах сухи гъби. — Точката в квадрата олицетворява жената, водата и възкресението… — Към гъбите бе прибавена кафява прах с лек аромат на какао. — Кръстът с три концентрични кръга е символ на птица, полет и пътешествия, сърцето на Вселената…
— А четвъртият? — попита Кроукър. — Онзи, който Хумаита е избрал за себе си?
Лицето й се сгърчи от напрежение, гъста кафява течност ороси прахообразната смес.
— Окото с двойния ирис олицетворява сънищата, които виждаме с вътрешното си зрение… — Изцапаният показалец за миг се вдигна и докосна челото й, точно в центъра: — С нашето трето око… — Пръстите й се разпериха и изведнъж заприличаха на фино ветрило: — Сънищата ръководят живота ни. Така учи Хета-И… Те са най-прекият път до вътрешното съзнание, а то е достъпно единствено за лечителите… — Ръцете й счупиха някаква тънка клонка, обелиха кората и сръчно разбъркаха бялата вътрешност заедно с отварата. Във въздуха се разнесе миризма на влажна пръст, сякаш току-що изровена от брега на река Парагвай. — Вътрешното съзнание им позволява да се връщат в миналото, да оценяват настоящето и да чертаят вярна картина на бъдещето…
— Веднъж сънувах окото с двоен ирис — рече Кроукър.
Тя изобщо не се изненада.
— Скоро ще го сънуваш пак…
Той надникна през рамото й:
— Дали ще му помогне това, което правиш?
— Някои неща са определени от Бога и нищо не може да ги промени. Може би постъпвам глупаво, но и аз като Хумаита се стремя да постигна невъзможното… — Обърна се с лице към него, ръцете й стискаха купичката с гъста субстанция: — Точно това трябва да помниш, когато се изправиш срещу братята Бонита. Тяхното място във Вселената е определено, никой не може да го промени. Хумаита направи опит да го стори, решил, че вижда някаква хуманност в тях… И те го убиха. Не бива да допускаш неговата грешка, чуваш ли?
Пристъпи към леглото и внимателно събуди Нестор. Кроукър му помогна да се изправи, а тя поднесе купичката до напуканите му устни. Но нито билковата отвара, нито магическият камък на Хумаита, отново притиснат до гърдите му, бяха в състояние да прогонят вирусите, които го убиваха…