Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Извинете, че ви откъснах от това, което гледате — каза Кроукър и протегна ръка. — Казвам се Лю Кроукър и съм приятел на Соня Вилалобос, съседката ви…
— О, знам я, макар че съпругата ми я познава далеч по-добре — отвърна инвалидът и пое ръката му. — Аз съм Лайес, Пабло Лайес. Моля, влезте. Нямам нищо против малко компания. — Забеляза биохимичната протеза на Кроукър и кимна: — Може да се намери и нещо разхладително.
За разлика от слънчевата и весела къща на Соня, тази беше мрачна и тъмна. Прозорците бяха скрити зад плътни завеси на бели и кафяви райета, окачени на алуминиеви корнизи. Всичко беше в различни оттенъци на кафяво. Стаите бяха чисти и подредени, но мебелировката — закупена някъде през шейсетте, беше занемарена не по-малко от грейпфрутовото дръвче навън. Тъмнокафявите дивани плачеха за нова тапицерия, двете кресла в същия цвят имаха нужда от нови облегалки, а краката на масата за хранене бяха толкова издраскани, че приличаха на оголени кости.
Лайес придвижи инвалидната си количка по голия под. Изчезна в кухнята, а минута по-късно се появи отново. В скута му имаше поднос с голяма пластмасова кана, вероятно пълна с лимонада, до нея — две евтини чаши с цветчета.
Главата му кимна по посока на издрасканата масичка за кафе:
— Бихте ли ми помогнали?
Кроукър вдигна портативния компютър, настроен на Интернет.
— Когато ЕСПН стане тъпа, имам навика да се разхождам из Интернет — поясни мъжът, постави подноса на масичката и прекъсна звука на телевизора с помощта на дистанционното. — Там има толкова интересни неща… — Личеше обаче, че не иска да пропусне нищо от катастрофата на автомобилната писта. — Човек може да получи огромно количество информация, но какво е тя, когато не можеш да я приложиш на практика? Някога аз бях от онези, които обичат да прилагат наученото в практиката, знаете…
Напълни двете чаши с ледена течност, подаде му едната и намигна:
— Прилича на лимонада „Кий“ и мирише на такава, но на практика съдържа и нещо, което е по-силно от магарешки къч!
Кроукър жадно отпи, в следващата секунда се стовари на близкото канапе с насълзени очи. „Питието не е лошо — рече си. — Трябва да взема рецептата за Бени…“
— Домашен ром, синко. Петдесет градуса, точно както се полага… — Лайес се разсмя и поглади с пръст могъщия си бицепс. — Моята Естрела го прави, ако щеш вярвай… — После размаха ръце: — Но жената ми е златна, бива я за всичко. Лекува болно тяло и болен дух. Всички я знаят…
Питието в чашата му изчезна, той отново посегна към каната. Пръстът му се насочи към протезата.
— Вярно ли е това, което разправят? — попита и се приведе в количката си.
Кроукър знаеше какво има предвид.
— Понякога чувствам пръстите си като истински. А често сънувам ръката си здрава и красива като напъпила роза…
— Знам кво е — кимна Лайес. — Бях електротехник в „Садърн Бел“, но паднах от един шибан стълб… Глупав инцидент! — Месестите му юмруци се стовариха върху бедрата. — За известно време ме направиха контрольор, но не беше същото. Знаеш кво имам предвид. Хората сигурно са искали да ми помогнат, но работата беше шибана — по цял ден трябваше да ровя из разни бумаги и да зяпам в компютрите… Исусе, по-добре да се гръмне човек, отколкото да търпи всичко това до пенсия! — Пръстите му отново започнаха да галят бицепса. „Вероятно по този начин се успокоява“ — рече си Кроукър. — Все питам Естрела не иска ли да се върне в Парагвай… Аз самият с удоволствие бих се разходил дотам. От нея съм слушал толкова истории за тая страна, бих искал да я видя на живо… — Направи гримаса: — Асунсион бил опасен град, но едва ли може да се сравнява с това тук… Мога да ти кажа, че не пускам Естрела да отскочи дори до булевард „Бискейн“ след мръкване… А какво беше едно време? През петдесетте и шейсетте човек можеше да се разхожда по цяла нощ из този район… Ами „Клуб 8600“? — Безцветните му очи се спряха върху лицето на Кроукър: — Най-страхотното място, което някога е съществувало! Отворено през цялата нощ, с качествено къркане… А сутрин, точно в седем, всички пияндета ги изхвърляха на улицата, за да почистят. Там се ражда лафът „дай да го осемдесетишестим тоя“, а не в шибаните книги!
— Бих искал да ви задам един въпрос, господин Лайес — прекъсна тирадата му. — Става въпрос за вчера следобед… Вие бяхте ли си у дома?
— Ами как? — Той разпери ръце и се усмихна: — Седях си тук и зяпах ЕСПН. Тъй ми минават дните, ама не се оплаквам…
— Сам ли бяхте?
— Да. Естрела е на работа от девет до пет.
— Да сте чули или видели нещо? — приведе се напред Кроукър.
— Абе, май ми се стори, че чух нещо…