Портата на дявола

Вниманието му бе отклонено и не видя как Катерина започна да обикаля из къщата. Когато вдигна поглед, тя стоеше до прага на друга стая и посягаше да включи осветлението.

– Недей! – каза той.

Твърде късно. Ключът изщрака и стаята бе осветена.

Катерина ахна и се извърна. Кърт остави телефона и я грабна, защото изглеждаше, че ще припадне.

Тя се озърна пак към стаята и зарови лице в гърдите му.

– Мъртви са!

– Съжалявам! – каза той. – Не исках да виждаш това.

Целият френски екип беше избит. Четири тела лежаха в стаята, захвърлени като боклук до стената. Единият мъж бе нашарен с дупки от куршуми, друг явно беше удушен, защото по врата му имаше белези. Останалите бяха по-страшна гледка и Кърт не се беше приближил, но дори от прага разпозна мъжа, когото бе извадил от океана, защото бе сложил твърде много тежести на колана си.

Катерина трепереше в прегръдката му, сложила длан на устата си, очите ѝ бяха стиснати. Кърт я обърна и я поведе към дневната. Изправи канапето и я накара да седне.

– Трябва да се обадя в полицията – каза той. Тя кимна, не можеше да продума.

Кърт се върна в кухнята, като не изпускаше Катерина от очи. Тази нощ вече бяха умрели хора. Но те бяха хора, готови да ги убият, а и бяха паднали в пропастта в кола, невидими за тях. Това беше различно.

Тези мъже тук бяха просто учени. Катерина със сигурност бе пила по питие с тях предишната вечер.

– Как може полицията да не е разбрала досега? – попита тя.

– Вероятно е станала бързо – каза Кърт, като се надяваше да е било точно така, заради мъртвите. – Нападателите вероятно са имали оръжия със заглушители и са изненадали французите.

– Но защо? – попита тя. – Защо някой ще…

– Имали са проба от скалата – каза Кърт. – Доколкото разбрах, тя може да се окаже изключително ценна. Затова сме тук, докато испанците и португалците се разберат чия е и до каква степен. Тези момчета бяха достатъчно дръзки да вземат проба нелегално, но и достатъчно глупави да говорят за това.

– От виното е – каза тя. – Мъжете обичат да се хвалят, когато пийнат твърде много вино.

Полицията най-сетне отговори на обаждането и обещаха да изпратят следователи и съдебен лекар. Докато чакаха, Кърт затърси пробата, но напразно. Намери само дълга правоъгълна кутия, пълна с пяна, в стая, където имаше оборудване. Кутията беше отворена и обърната. Той предположи, че пробата е била в нея.

Следващият час мина в разговори с полицаите, а после Кърт и Катерина бяха свободни да си тръгнат.

– Какво ще правиш сега? – попита Катерина.

– Трябва да се свържа с моя кораб – отвърна той, като вдигна очи към пристанището и се изненада от видяното.

– Имам радио на лодката – каза тя. – Можеш да го използваш.

– Май няма да се наложи.

Тя също вдигна очи.

– Ето това там е моят кораб – каза Кърт. – Онзи, който е осветен като коледна елха.

Докато Кърт се чудеше защо „ Арго” е закотвен в пристанището с включени всички възможни светлини, той започна да се оглежда наоколо с надеждата, че ще убеди някое от ченгетата да ги закара. Изведнъж се появи един мъничък ван.