Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
В мига, в който вратата на църква Талто се затвори зад Клеъри, тя почувства, че е попаднала
в друг свят — шумът и суматохата на Ню Йорк изцяло заглъхнаха. Помещението беше
просторно и с висок таван. Имаше тясна пътека между наредените в редици пейки, а в
свещниците по стените горяха дебели кафяви свещи. На Клеъри й се стори, че светлината е
слаба, но може би беше така, защото беше свикнала с ярката магическа светлина.
Тръгна по пътеката, като стъпваше тихо с маратонките си по прашния каменен под.
Странно, помисли си тя, църква без нито един прозорец. В края на пътеката стигна до
апсидата, а там няколко каменни стъпала водеха до подиум, на който имаше олтар.
Примигна, като осъзна още едно много странно нещо — в тази църква нямаше кръстове.
Вместо това върху олтара имаше изправена каменна плоча, върху която бе издълбана фигура
на бухал. На плочата пишеше:
Нейният дом е смъртта
и пътеките й водят към мъртвите.
Който отиде при нея, никога не се връща,
не намира пътя към живота.
Клеъри примигна отново. Не познаваше добре Библията, не помнеше наизуст цели пасажи
от нея като Джейс, и макар текстът да звучеше като религиозен, й се стори малко странно да
сложиш такъв надпис на централно място в църква. Тя потръпна и се приближи към олтара,
върху който имаше голяма затворена книга. Между страниците беше поставена отметка.
Когато протегна ръка да отвори книгата, забеляза, че вместо разделител, в книгата беше
пъхната кама с черна дръжка и окултни символи. Беше виждала рисунки на такива ками в
учебниците. Това беше атаме — нож, използван в ритуали за призоваване на демони.
Стомахът й се сви, но все пак се наведе да прегледа отбелязаното място, решена да научи
нещо. Страницата беше изписана с много ситен стилизиран почерк, който трудно щеше да
разчете, дори и да беше на английски. Но не беше. Буквите бяха някак ъгловати и беше
сигурна, че за първи път вижда такива. Надписът беше под илюстрация, която Клеъри
разпозна като кръг за призоваване — магьосниците чертаеха подобни кръгове на земята,
преди да изрекат заклинанието. Кръговете привличаха и в тях се съсредоточаваше магическа
сила. Този в книгата беше изрисуван със зелено мастило и приличаше на две концентрични
окръжности с квадрат в центъра. В пространството между кръговете бяха начертани руни.
Клеъри не ги разпозна, но усети значението им с костите си, и това я накара да потръпне.
Смърт и кръв.
Тя бързо обърна страницата и видя няколко илюстрации, които я накараха да затаи дъх.
Бяха поредица от рисунки, които започваха с образ на жена с птица на лявото рамо. Птицата, вероятно гарван, изглеждаше злокобна и лукава. На втората рисунка птицата я нямаше, а
жената очевидно беше бременна. На третата жената лежеше на олтар, подобен на онзи, пред
който в момента стоеше Клеъри. Облечена в роба фигура беше застанала пред нея и държеше
изненадващо съвременно изглеждаща спринцовка, пълна с червена течност. Жената
очевидно знаеше, че ще й я инжектират, защото крещеше.
На последната картина жената седеше с бебе в скута, което изглеждаше почти нормално,
само очите му бяха изцяло черни, без бяло в тях. Жената гледаше детето си ужасено.
Клеъри усети как косъмчетата по врата й настръхнаха.
Майка й беше права. Някой се опитваше да направи още бебета като Джонатан. Всъщност
вече ги бяха направили.
Тя отстъпи от олтара. Всеки нерв в тялото й крещеше, че това място е лошо. Не можеше да
остане и секунда повече. По-добре беше да излезе отвън и да изчака кавалерията да
пристигне. Може и сама да беше открила мястото, но не можеше да се справи сама с това.
Тогава чу шум.
Тих ромон, като отдръпване на приливна вълна, който сякаш идваше отнякъде над нея. Тя
погледна нагоре, здраво стиснала атамето в ръка. И се вцепени. По балкона на втория етаж
имаше редици мълчаливи фигури, облечени с нещо като сиви анцузи — маратонки,
мръсносиви суичъри с цип, и качулки, нахлупени над лицата им. Стояха напълно
неподвижни, с ръце, поставени върху парапета, и всички гледаха надолу към нея. Поне на
нея й се стори, че я гледат. Лицата им бяха напълно скрити в сенките; не можеше да различи
дали са мъже или жени.
— Аз… съжалявам — каза тя. Гласът й отекна силно в каменната зала. — Не исках да се
натрапвам или…
Отговори й тишина, която увисна във въздуха. Сърцето на Клеъри се разтуптя.