Спомен за светлина

- Знаете едното от тях - каза Ранд.

- Печатите.

- Подписването на този документ не би означавало нищо за Бялата кула - заяви Ранд, пренебрегвайки коментара й. - Не мога да забраня на всички ви да влияете на другите. Би било глупаво.

- То _вече_ е глупаво - каза Елейн.

Елейн вече не се чувстваше толкова горда от него, помисли Егвийн.

- И докато се играят политически игри - продължи Ранд към Егвийн, - Айез Седай ще ги контролират. Всъщност този документ ви облагодетелства. Бялата кула _винаги_ е вярвала, че войната, както казват, е недалновидна. Вместо това искам от вас нещо друго. Печатите.

- Аз съм Пазителката им.

- Само на име. Бяха открити съвсем наскоро и ги притежавам аз. От уважение към традиционната ви титла се обърнах за тях към вас.

- Обърна се? Ти не ме помоли - каза тя. - Ти дори не _настоя_. Дойде, каза ми какво ще направиш и си отиде.

- Аз притежавам печатите - повтори той. - И ще ги счупя. Няма да позволя нищо и никой, дори ти, да ми попречи да защитя този свят.

Около тях споровете по документа продължаваха, владетелите мърмореха с доверените си съветници. Егвийн пристъпи към масичката срещу Ранд. Бяха ги забравили за момента.

- Няма да ги счупиш, ако те спра, Ранд.

- Защо би искала да ме спреш, Егвийн? Дай ми едно основание защо това би било лоша идея?

- Друго основание освен това, че ще позволи Тъмния да се развихри над света?

- Не се развихри по време на Войната на Силата - каза Ранд. - Можеше да докосва света, но това, че Въртелът беше отворен, не го освободи. Не незабавно.

- А каква беше цената, че му се позволи да докосне света? Какво става сега? Страхотии, ужаси, унищожение. Знаеш какво става със земята. Ходещите мъртви, странното усукване на Шарката. И това става, докато печатите са само отслабени! Какво ще стане, ако наистина ги счупим? Светлината само знае.

- Риск, който трябва да се поеме.

- Не съм съгласна. Ранд, не знаеш какво ще причини премахването на печатите му… не знаеш дали това не би му позволило да се освободи. Не знаеш колко близо е бил до измъкването си от затвора, когато Въртелът е бил укрепен. Разбиването на тези печати би могло да унищожи самия свят! А ако единствената ни надежда е в това, че този път е възпрепятстван, не напълно свободен?

- Няма да стане, Егвийн.

- Не знаеш това. Как би могъл да знаеш?

Той се поколеба.

- Много неща в живота са несигурни.

- Значи _не знаеш_. Е, аз гледах, четох, слушах. Чел ли си трудовете на онези, които са го проучвали и са мислили за това?

- Спекулация на Айез Седай.

- Единственото сведение, което имаме, Ранд! Отвориш ли затвора на Тъмния, всичко може да се загуби. Трябва да сме по-внимателни. Точно затова е Амирлинският трон, това е една от причините Бялата кула изобщо да бъде основана!

Този път Ранд наистина се поколеба. Светлина, той _мислеше_. Възможно ли беше да го е разубедила?

- Не ми харесва, Егвийн - промълви Ранд. - Ако тръгна срещу него и печатите не са счупени, единственият ми избор ще е поредното несъвършено решение. Кръпка, дори по-лоша от предишната… заради старите, отслабнали печати просто ще замажа нов гипс върху дълбоки пропуквания. Кой знае колко дълго ще издържат печатите този път? След няколко столетия можем да имаме същата тази битка отново.