Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Какво ли? О, карам един курс по строителство.
— Време ти е да се ожениш, Пат. Годинките си вървят.
— Стига глупости! — отвръщаше той, пламнал цял.
Докато работеше по новия хол, Пат си разиграваше театро. Холът е завършен и обзаведен напълно. В камината играят червени пламъци. Лампите хвърлят леки отражения по лакирания под и полираните мебели. „Ще отида у тях и ще й кажа направо: разбрах, че много ти харесват къщите във Върмонт. Не! Такова нещо не мога да кажа, ще я попитам: харесват, ли ти къщите във Върмонт? Щото моят хол доста напомня върмонтска къща.“ Но уводът все не го задоволяваше. Не можеше да намери най-добрия начин да я привлече в къщата си. И в края на краищата заряза увода. Ще мисли за него по-късно.
Ето, сега тя влиза в кухнята. Кухнята си остава по старому, защото така изненадата от хола ще е още по-голяма. Тя се спира пред вратата на хола, а той се пресяга изотзад и я отваря. Ето го хола, потънал в полумрак, но… но това е полумракът на лампите. Пламъците в камината играят като поток, а лампите се отразяват по пода. Могат да се различат цветята на кретонените завеси и тигърът на килимчето над камината. Металните свещници блестят, но някак сдържано. Всичко е толкова топло и уютно. Пат чак се задушава от радост.
Тъй, значи, тя стои пред прага на хола и… какво ли ще каже? Ако изпитва същото, което изпитва и той, може би нищо няма да каже. Може да й дойде до плач. Интересно е това приятно, всеобемно чувство, когато ти идва да се разплачеш. А може би ще се стъписа за минута-две и само ще гледа. Тогава Пат ще каже: защо не влезеш да поседнеш? С това ледът ще се стопи. Тя ще заговори за хола задъхано, на пресекулки. А Пат ще се прави, че за него това не е кой знае какво. „Е, да, и на мен ми харесва.“ Работейки, той каза гласно:
— Не е лоша, аз си я харесвам. Онзи ден си помислих, че може би имаш желание да я видиш.
Театрото свършваше така: Мей седи в креслото с висока облегалка пред камината. Пълничките й, хубави ръце са положени в скута. Постепенно погледът й става някак замечтан… Пат спираше тук, защото му ставаше неудобно. Струваше му се, че отиде ли по-нататък, то е все едно да наднича през прозореца в стаята на двама души, които искат да бъдат сами. Но най-силният, най-вълнуващият миг във всичко това беше мигът, в който той отваряше вратата, в който тя се спираше на прага, зашеметена от красотата на хола.
След три месеца холът бе завършен. Пат сложи в портфейла си картината от списанието и замина за Сан Франциско. В канцеларията на една фирма за мебели разгърна картината на бюрото и каза:
— Искам такива мебели.
— Нямате пред вид оригинали, нали?
— Какво значи оригинали?
— Как „какво“? Антики. Ще ви излязат не по-малко от трийсет хиляди долара.
Лицето на Пат помръкна. Всичките му планове пропадаха.
— А! Толкова скъпо!
— Можем да ви направим копия — увери го управителят.
— Да, разбира се. Добре. Чудесно. Колко ще струват копията.
Повикаха търговския посредник. Тримата седнаха пред картината от списанието и управителят направи списък на мебелите: масичка, сгъваема маса, столове — дървено кресло тип „уиндзор“, стол с права облегалка, меко кресло с висок гръб, пейка за пред камината; пъстри черги, кретонени завеси, лампи с матирани стъкла и кристални висулки; бюфет, шарен порцеланов сервиз, металически настолни и стенни свещници.
— Така, това ще ви струва към три хиляди долара, господин Хъмбърт.
Пат се замисли със сбърчено чело. В края на краищата защо да се скъпи?
— Кога ще можете да ми ги изпратите? — попита той.
Докато чакаше да получи съобщение, че мебелите са пристигнали в Салинас, Пат се залови с пода и го направи да заблести като езеро. На излизане от хола забърса едва забележимите отпечатъци от стъпките си. Тъкмо свърши и тази работа и сандъците пристигнаха на сточната гара. Направи четири курса с камионетката до Салинас, за да ги прибере — тайно, нощем. Цялата работа напомняше донякъде заговор.
Разкова сандъците в плевника. После внесе столовете и масите и ги нареди по местата им, след като сто пъти поглежда картината от списанието. Същата вечер в камината лумна огън. Матираните стъкла на лампите се оглеждаха в пода. Тигърът на килимчето над камината сякаш потръпваше на светлината на палавите пламъци.
Пат мина в кухнята и затвори вратата. После много бавно я отвори и застана на прага. Холът излъчваше топлина, топлина, която привличаше. Металните свещници изглеждаха дори по-хубави, отколкото бе си ги представял. По позлатените краища на чиниите в бюфета пробягваха искри. Пат се застоя на прага, като се мъчеше да намери най-подходящия тон.