Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Сега вече можеше да не бърза толкова. Страхът се изпари. Прозорците така бяха залепнали, че се наложи да прибегне до лоста, за да ги отвори. През тях полетяха първо пружинените кресла, после картините, украшенията на полицата над камината, препарираните авлиги. И когато всички мебели, дрехи, ковьорчета и вазички се струпаха на двора под прозореца, Пат събра килимите и изхвърли и тях. Накрая взе да лиска кофи вода по стените и по тавана. Вършеше всичко това с неизразимо удоволствие. Преди да изхвърли столовете, откърши краката им. Докато водата попиваше в старите, потъмнели книжни тапети, той поприбра накуп разхвърляната под прозореца покъщнина и я подпали. Вехтите парцалетини и варакосаната дървения само запушиха и се разнесе нетърпим мирис на прахоляк и влага. Едва когато лисна кофа газ връз купа, лумнаха пламъци. Масата и столовете с пукот се освобождаваха от духовете, оставяйки ги на огъня. Пат наблюдаваше с весел поглед тази клада.

— Ще ми седите вътре толкова години, а? — викна той. — Мислехте, че не смея да ви изхвърля. Ех, да можете да видите отнякъде какво ще направя сега!

Зелените килими изгоряха и от тях остана само червеникава жар. Старите вази и бурканчета се пръснаха на парчета от горещината. Чуваше се как цвърчат в огъня разните мехлеми и ментола. Пат имаше чувството, че наблюдава смъртта на най-големия си враг. И се махна едва когато всичко се превърна в пепел. Водата вече беше попила и тапетите лесно се смъкваха на дълги, широки ивици.

Още същия ден Пат отиде до Салинас и закупи всички списания за вътрешна архитектура, които можа да намери. След вечеря започна да ги прелиства внимателно, едно по едно. Най-сетне намери идеалната стая. За някои от другите имаше известни колебания, но тази — тази беше безупречна. И той лесно можеше да си направи такава сам. Като махнеше стената между дневната и гостната, щеше да се получи хол трийсет фута13 дълъг и петнайсет широк. Прозорците трябваше да се разширят, камината — да се уголеми, а подът — да се изцикли, безироса и лакира. Пат можеше да свърши сам всички тези неща. Ръцете просто го сърбяха за работа. „Утре започвам — реши той, но после се сети друго. — Тя си мисли, че къщата по начало е хубава вътре. Не бива да разбере, че тепърва започвам да я глася. Веднага ще се досети, че съм чул какво е казала за онази къща във Върмонт. Значи, не бива да се разбере какво правя. Хората ще вземат да ме питат защо го правя. — И той сам се запита защо го прави. — По дяволите, това не е тяхна работа! Не съм длъжен да им давам обяснения. Имам си съображения, и толкоз. Ама разбира се! Ще работя нощем!“ — ухили се той. Хрумването да ремонтира къщата тайно го изпълни със задоволство. Ще работи сам-самичък и никой нищо няма да разбере. После, когато свърши всичко, ще покани няколко души и ще дава вид, че всичко си е било така. Кой ще ти помни как е изглеждала къщата преди десет години?