Богинята на светлината

Той зави надолу по малък страничен коридор и само след няколко крачки спря пред обикновена на вид бяла врата.

— Не може да е тук — каза Памела, оглеждайки се наоколо. — Изобщо не е обозначено. Дори не е близо до останалите ресторанти. — Тя хвърли подозрителен поглед към вратата, а после и към Феб. — Мисля, че сме се объркали.

Той се усмихна потайно.

— Казах ти, че е много специално място.

— Но… — започна тя.

Аполон я хвана и я обърна така, че лицето й да гледа към него. Трябваше да го направи бързо. Не му се искаше да използва силите си, за да замъгли съзнанието й, но нямаше друг начин да я прекара през портала и после веднага да я пренесе в храма си, без тя да разбере какво се случва.

— Обещавам, че тази вечеря ще бъде различна от всяка друга. — Той не си направи труда да претърси мястото наоколо — малкият сервизен коридор беше омагьосан от силата на Олимп. Нямаше да се появят смъртни натрапници, които да се натъкнат на него, докато прилага безсмъртната си магия върху Памела. — Преди обаче да влезем, трябва да направя нещо, за което чакам, откакто сестра ми ни прекъсна толкова грубо днес.

Аполон я притегли в обятията си. Докато ръцете му се спускаха надолу по нежната извивка на тялото й и устните му се сливаха с нейните, той се концентрира върху това да изпрати воала на своята златна мощ в съзнанието й. Заповяда на изпълнената със светлина мъгла нежно да загърне мислите й, така че само за няколко мига скъпоценната й смъртна душа да бъде замаяна и неориентирана.

— О! — прошепна Памела, олюлявайки се леко.

С бързо движение Аполон я вдигна и прегърна като в люлка, отвори вратата и премина през портала. Хвърли бегъл поглед на голямата зала за пиршества на Олимп, но беше достатъчно, за да види, че Артемида е спазила обещанието си. Помещението бе празно. Нямаше нито един безсмъртен, който да види как богът на светлината се връща на Олимп, носейки внимателно в обятията си смъртна жена. Аполон безмълвно повели двамата с нея да се пренесат в храма му и те изчезнаха в дъжд от разчупена слънчева светлина.

Бакхус се усмихваше лукаво. Той пристъпи в коридора и доближи вратата, зад която се криеше порталът към Олимп. Очертаваше се да бъде забавно лесно. Както винаги, Аполон беше твърде самоуверен и надменен. Изобщо не забеляза, че Бакхус го следи още откакто се срещна със смъртната в италианския ресторант. Всъщност Аполон не забелязваше нищо друго, освен смъртната, от която очевидно беше напълно обсебен. Изигра ролята на герой, като омагьоса автомата и дари смъртната с парите, нужни й да закупи обекта на своята прищявка. Бакхус едва чакаше тя да стане свидетел на това колко безпомощен и жалък ще е златокъдрият бог без своите способности. Изгаряше от нетърпение да види сломена надменността на бога на светлината, та дори и само за пет дни.