Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Ноктите се забиват в дланите ми, насилвам се да не слушам думите й.
— Времето ни изтичаше — продължава тя. — А ако ние не можехме да използваме кулата, за да се обадим за помощ, най-добре беше да му попречим и на него да я използва.
— А когато моите хора все пак кацнат? Какъв е планът, какво ще стане тогава?
— Ами — тя отпуска ръце и прави крачка към мен, — ако още не сме победили Президента, ще има значение кой от двама ни ще се докопа първи до кацналите, сещаш ли се? Но поне силите сега са равностойни.
Поклащам глава.
— Нямаше право да унищожаваш кулата.
— Във война сме.
— Война, която ти започна.
— Война, която той започна, моето момиче.
— А ти я прие.
— Трудно решение, но някой трябваше да го вземе.
— А на тебе кой ти даде право да вземаш подобни решения?
— А на него кой му даде право да прибере и заключи в изолатори половината от населението на планетата?
— Ти взривяваш живи хора!
— Инциденти — отвръща тя. — Дълбоко съжаляваме за тях.
Сега аз правя крачка напред.
— Това звучи точно като нещо, което той би казал.
Тя опва рамене и ако имаше Шум, той щеше направо да ме отнесе.
— Виждала ли си затворите, в които той държи арестуваните жени, моето момиче? Онова, което не знаеш, е толкова много…
— Госпожо Койл! — провиква се един глас от дърветата. Лий прекрачва на каменистия път. — Докладът.
— Казвай.
Той премества очи върху мен. Аз отново забивам поглед в земята.
— Три дивизии се придвижват надолу по реката — казва той, — право към океана.
Вдигам рязко глава.
— Идват насам?
Госпожа Койл и Лий ме поглеждат.
— Не — тихо казва Лий. — Отиват към океана.
Примигвам и местя поглед между двамата.
— А ние не сме ли…?
— Разбира се, че не — казва госпожа Койл, а гласът й е равен, подигравателен. — Какво те кара да мислиш, че сме до океана? А, да, чудя се защо ли Президентът е решил, че сме до океана?
Усещам студа на гнева, изстивам под топлите лъчи на слънцето, забелязвам, че цялата треперя под ужасните, тъпи, торбести дрехи.
Тя ме е изпитвала.
За да види дали ще кажа на Кмета къде…
— Как посмя… — почвам пак.
Но гневът изчезва така рязко, както дойде.
— Тод — прошепвам.
Океан, гърмеше Шумът му.
Той обеща да го скрие.
Знаех, че ще удържи на обещанието си…
Ако може.
(о, Тод, дали той…?)
(дали ти…?)
О, не.
— Трябва да се върна — казвам. — Трябва да го спася…
Но тя вече клати глава.
— Нищо не можеш да направиш за него сега…
— Той ще го убие.
Тя ме поглежда съжалително.
— Той вече го е убил, моето момиче.
Усещам как гърлото ми се затваря, но се боря срещу мисълта.
— Няма как да знаеш това.
— Ако приятелят ти не е мъртъв, значи доброволно е разказал наученото от теб на Президента — тя вирва брадичка. — Кое от двете предпочиташ да е вярно?
— Не — казвам и клатя глава. — Не…
— Съжалявам, моето момиче — гласът й е малко по-спокоен отпреди, малко по-мек, но все така категоричен. — Наистина съжалявам, но хиляди животи зависят от нас. А ти вече избра страна, независимо дали ти харесва или не — вдига очи към Лий. — А сега искаш ли да ти покажа твоята армия?
20
Руини
Тод
— Кучки — обажда се господин Хамър, възседнал коня си.
— Никой не ви иска мнението, сержант — отвръща Кметът.
Морпет бавно крачи сред дима и изкривените парчета метал.
— Оставили са знака си, във всеки случай — допълва сержант Хамър и посочва към дънера на едно голямо дърво в края на поляната.
Върху него е изписано грамадното синьо В на Възражението.
— Ще се вземе предвид съмнението, което имате в качеството на собственото ми зрение — срязва го Кметът така, че господин Хамър просто млъква.
Долетяхме направо от манастира, срещнахме господин Хамър и хората му, когато вече се качваха по хълма, имаха вид на готови за истинска битка. А горе на хълма заварихме Айвън и хората му, които е трябвало да охраняват радиокулата. Сигурно са повишили Айвън или са го назначили тук, мисля си, сигурно защото всички диваци вече са прибрани и маркирани, но в момента той изглежда така, сякаш му се иска никога да не беше и чувал за радиокулата.