Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Мъжът, който веднъж прекара мен и Тод през едно море от неща.
— Уилф — ахвам.
Сега всички обръщат очи към мен, веждите на госпожа Койл направо са се скрили в косата й.
— Здрасти! — казва Уилф.
— Здрасти — отвръщам, защото съм твърде втрещена, за да кажа нещо повече.
Той докосва с два пръста периферията на шапката си.
— Радвам се да видя, че си жива.
Госпожа Койл движи челюсти, но цяла секунда не може да проговори.
— Любезностите ще останат за по-късно — казва най-после. — Трябва да тръгваме веднага.
— Ще се съберете ли и двете? — пита младият войник.
— Трябва да се съберем — отвръща госпожа Койл. После се пъха под каруцата и отваря един капак на дъното й. После ми махва с ръка. — Влизай.
— Къде? — навеждам се и виждам тайник, оптическата измама го крие от очите, но той е разположен по ширина на цялата каруца, тесен и плитък, нагласен над задната ос.
— Торбата няма да влезе — казва Уилф и протяга ръка. — На мене я дай.
Аз я изхлузвам и му я подавам.
— Благодаря, Уилф.
— Веднага, Виола — обажда се госпожа Койл.
Кимвам на Уилф за последно, пъхвам се под каруцата и пропълзявам в тайника, влизам до дъното му, докато главата ми опира о далечната му стена. Госпожа Койл не чака повече и се напъхва след мен. Младият войник се оказа прав. Няма място. Лечителката е притисната плътно до мен, лице в лице сме, коленете й се забиват в бедрата ми, между носовете ни има един сантиметър. Тя едва дръпва крака вътре и някой поставя капака на тайника на място, запечатвайки ни в пълен мрак.
— Къде отиваме… — опитвам се да попитам, но тя изшътква остро.
Отвън чувам войнишки крачки, бързат нагоре по пътя, следва ги тропот на копита.
— Докладвайте! — крясва един глас, когато крачките спират до групата ни.
Този глас…
Идва от високо, чувам как конят пръхти под мъжа…
А този глас…
— Чухме експлозията, сър — отвръща по-старият от войниците. — Тоя с каруцата казва, че преди час видял жени да го подминават и да се отправят надолу по реката.
Чувам как истинският войник изплюва:
— Кучки.
О, познавам гласа му.
Сержант Хамър.
— От коя част сте вие двамата? — пита той.
— От първа, сър — отвръща младият след колебание, което трае по-малко от миг. — На капитан О’Хеър.
— При тоя женчо? — вика сержант Хамър. — Ако искате да видите какво е да си истински войник, помолете да ви прехвърлят в четвърта, аз ще ви покажа едно друго.
— Тъй вярно, сър — чувам по-стария войник, звучи по-нервно, отколкото ми се иска.
Чувам и Шума на войниците, които води сержант Хамър. Мислят за каруцата. Мислят за взривовете. Мислят за това как ще застрелват жени.
Но от сержант Хамър не идва никакъв Шум.
— Арестувайте този мъж — казва той, има предвид Уилф.
— Тъкмо това правехме, сър.
— Кучки — повтаря сержант Хамър, чуваме го как смушква коня си (подчини се, мисли конят) и как се отдалечава с всичките си хора.
Издишам, дори не съм забелязала, че съм затаила дъх.
— Дори не са го наказали — прошепвам, говоря повече на себе си, отколкото на госпожа Койл.
— По-късно — прошепва тя в отговор.
Чувам как Уилф тръсва поводите, каруцата рязко тръгва и люлеенето от пътуването се подновява.
Значи Кметът се оказа лъжец: Лъгал е през цялото време.
Разбира се, ти знаеше това от самото начало, идиотка такава.
Убиецът на Мади е свободен, може да убива отново, дори лека не са му отнели.
Подскачам и се блъсвам в жената, унищожила единствената ми надежда да се свържа с корабите, които биха могли да ни спасят.
А Тод е някъде, далеч от мен. Изоставен.
Не съм се чувствала толкова самотна през целия си живот.
Тайникът е адски тесен. Не можем да дишаме, лактите и раменете ни са вече насинени, плувнали сме в пот.
Не продумваме.
Времето минава. Минава. После минава още време. Унасям се, топлината на притиснатото в мене чуждо тяло изсмуква енергията ми. Люлеенето притъпява тревогата ми, затварям очи и се скривам от всички грижи.
Събуждам се, когато по-старият войник потропва по дъното, мисля, че сега ще ни пуснат на въздух, но той само казва: