Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Другият войник вече бе сграбчил Свенсон за шинела. Докторът се задърпа отчаяно. Чуваше плясъците от реката, виковете на Блах. Войникът бе млад и силен, бореха се, въртяха се в кръг. С крайчеца на окото си Свенсон видя как Блах вдига револвера, метна се отчаяно встрани и извъртя войника пред себе си като щит. Чу изстрела и по лицето му пръсна нещо мокро и топло. Войникът се свлече в краката му, половината му глава беше на пихтия. Франсис Сонк жестоко зашлеви майор Блах.
— Идиот такъв! Защо стреля?! Проклет идиот!
Свенсон приклекна, извади сабята на убития и понеже видя, че Блах се кани да стреля пак, я метна право към него като копие и побягна. Чу как двамата извикаха и издрънчаването на острието по камъните — нямаше представа дали е улучил някого, или не. Затича нагоре по пътеката. Камъните бяха хлъзгави от росата, стъпките му заглушаваха шума от всякакво преследване. Видя двамата с количката да се задават отгоре. Количката бе препълнена с метални парчета и двамата я държаха — всеки по една дръжка. Свенсон не посмя да намали темпото, но сърцето му се сви, когато те го видяха и на лицата им цъфнаха усмивки. В следващия момент засилиха количката и я блъснаха към него. Той се метна към оградата от лявата си страна, вкопчи се в нея и вдигна крака. Количката изтрополи под него и продължи надолу. С нечовешки прилив на енергия Свенсон се прехвърли през оградата и падна в куп щайги.
Докато се мъчеше да стане, чу как количката се преобърна и още викове — дали не беше уцелила Сонк или Блах? Оградата се разтресе и единият от двамата с количката се преметна през нея. Държеше револвер. Свенсон грабна някаква дъска от калта с две ръце, замахна и го цапардоса по ръката с револвера — чу как костите изхрущяха. Мъжът изпищя и изпусна оръжието. Свенсон замахна пак, този път към лицето му. Онзи изгрухтя, строполи се и се сви на кълбо. Оградата отново се раздруса — идваше следващият. Свенсон се хвърли към револвера — беше неговият — и все още на колене се обърна към оградата. Вторият мъж вече бе прехвърлил едната си ръка и единия си крак през оградата и го гледаше тревожно. Свенсон стреля — не го улучи, но сцепи дървото — и мъжът падна от другата страна.
Докторът скочи и побягна.
Не знаеше къде е. Тича, докато не капна от умора, и накрая се вмъкна в малкия двор на някаква църква и седна на един надгробен камък. Главата му бе замаяна и за миг се запита дали не е погълнал опиум и в този момент не лежи в унес в някоя китайска пушалня, и всичко това е извратен сън.
Знаеше, че не е истински шпионин нито войник. Беше изгубен. Глезенът му пулсираше, ръцете му бяха изподрани, гърлото го болеше, а от опиата на графа главата му бе като вмирисано сирене. С мъка свали ботуша си и си опипа глезена — не беше сериозно изкълчен, но трябваше да го щади. Изсумтя при тази малко вероятна перспектива и извади револвера. Имаше само два патрона. Страшно му се пушеше. Извади табакерата, запали цигара.
Дръпна с наслада. Димът го удари в дробовете. Издиша бавно. Докато прибираше табакерата, напипа стъклените карти в джоба си — бе забравил за втората карта от Трапинг. Огледа се — църковният двор беше пуст. Извади картата — изглеждаше съвсем като тази, която бе взел от стаята на принца. Дали щеше да надникне в ума на Артър Трапинг и да намери някаква следа за това как е умрял?
Синият воал се разсея и Свенсон се озова сред объркваща вихрушка от образи, които преминаваха бързо от един към друг без ясна логика. Не приличаше толкова на навлизането в чужди преживявания, както при срещата на госпожа Марчмур и принца — това сякаш бяха чужди свободно реещи се мисли или дори сънища. Откъсна поглед от картата и издиша дима. Трепереше. Беше също толкова завладяващо, беше също така излязъл извън себе си като предния път. Изтръска пепелта от цигарата и дръпна пак. Остави я до себе си на надгробната плоча и се приготви за второ, по-съсредоточено посещение.
Първите сцени бяха в претенциозен интериор — стая с килими, фин китайски порцелан и мебели със скъпа дамаска — и една жена на дивана, млада жена, от чието тяло Свенсон виждаше само част — голите й до лактите ръце, които стискаха тапицерията, а после стройните й прасци, които едва се мярнаха под роклята й, когато изпъна крака, а после очарователните й зелени боти… всеки поглед бе изпълнен с особен собственически глад от страна на очите, през които гледаше.