Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Пиндор застана до него и изрече опасенията си на глас:

— Смяташ ли, че онова чудовище продължава да живее в Анкх Тави?

— Сфинксът ли? — Джейк си спомни крилатият звяр, изобразен върху мозайката. Дъхът му предизвикваше такава разруха. — Нямам представа. Възможно е Сфинксът да е легенда. Египтяните са обожествявали сфинксовете. Една огромна статуя на сфинкс е оцеляла дори в моята епоха.

— Що за звяр е той? — попита Марика.

— Обикновено става въпрос за животно с човешка глава. Най-често звярът е лъв, но понякога го изобразяват и като змия с нокти. На някои фрески и статуи има дори крила.

Пиндор пребледня и седна на койката.

— Не само египтяните разказват легенди за подобни зверове — продължи Джейк. — Такива истории се срещат по цял свят, но най-прочутите произхождат от Гърция.

Пиндор изсумтя презрително.

— Пак тези гърци! Въобразяват си, че знаят всичко!

— Какво гласи легендата? — попита Марика.

— Според древните гърци страховит сфинкс пазил град Тива…

Марика кимна.

— Като сфинкса, който пази Анкх Тави.

— Точно така! Сфинксът задавал на пътниците гатанка, преди да им позволи да влязат в града. При грешен отговор удушавал пътника и го изяждал.

— Олеле! — простена Пиндор.

Марика му направи знак да замълчи.

— Каква била загадката?

— Тя се променя според легендата. — Джейк се замисли за миг коя бе най-разпространената версия. — Кое животно сутринта пълзи на четири крака, по обяд ходи на два, а привечер — на три… и колкото повече крака има, толкова по-слабо е?

Той огледа приятелите си, за да види дали някой ще се досети за отговора. Тъкмо щеше да им го каже, когато Ба’чук посочи към него:

— Ти. Ние. Пълзим като бебета, вървим на два крака в разцвета на силите си и се подпираме на тояжка или бастун, вместо на трети крак, когато остареем.

— Точно така! — каза Джейк. — А колкото повече крака имаме — като бебета или като възрастни — толкова по-слаби сме!

Марика плесна с ръце, очарована от гатанката.

— Кажи ни още някоя.

Джейк бе чувал поне още една гатанка, свързвана с тази легенда. Порови в паметта си и я откри.

— Добре. Има две сестри. Едната е родила другата, втората също е родила първата. Кои са те?

Пиндор скръсти ръце.

— Нямам представа, но това ми звучи извратено.

Джейк погледна Ба’чук. Той беше сбърчил замислено вежди, но накрая сви рамене и се предаде.

— Денят и нощта — каза Джейк.

Марика се усмихна:

— Денят ражда нощта, нощта ражда деня.

Пиндор не изглеждаше доволен.

— Това не е честно!

Ба’чук също не бе щастлив. Нещо повече, беше разтревожен.

— Какво има? — попита Джейк.