Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Но в неговата компания ми беше толкова интересно, че оставих Валери да се забавлява както намери за добре. Накрая Танака ме закара до къщи с колата си. Личеше си, че ме желае, но макар че нямах нищо против да бъда с него, той категорично отказа да сподели леглото ми, тъй като бях принцеса, а той — обикновен „простосмъртен“. Пихме саке и преди да си тръгне, капитанът ме предупреди да заключвам вратите и ме посъветва да се върна в хотел „Централ“ в името на сигурността си.
— Китайците стават все по-неспокойни — вдигнали са се като рояци досадни мухи и явно ще се наложи да им дадем урок, но междувременно трябва да бъдем внимателни — те съвсем не са чак толкова безобидни.
Остави ми визитката си и каза, че би се радвал, ако някога може да ми бъде полезен с каквото и да било.
Дни след тази среща Танака не ми излизаше от ума. Не можех да забравя и топлия му, свеж мирис на зрели дюли. Спомням си, че макар да не го бях видяла да се усмихне нито веднъж, през цялото време усещах одобрението в погледа му. Този мъж ме привличаше много силно, а фактът, че беше шпионин, също ми действаше възбуждащо. Изчаках известно време с надеждата, че той сам ще ме потърси, но после реших да взема нещата в свои ръце. Мисля, че ако не го бях направила, Танака нямаше да дойде при мен или поне щеше да мине цяла вечност, преди да се осмели да преодолее класовата бариера, което си беше вид снобизъм, само че с обратен знак. Валери смяташе, че трябва да стоя по-далеч от хора като капитана. Но аз не се разколебавах лесно, щом си наумя нещо, а и тя не познаваше добре Танака.
Спомних си думите му, че би се радвал, ако може да ми помогне с нещо, и му се обадих с молба да ми услужи със сто и петдесет долара. Той ми даде сумата без никакво колебание и без да задава излишни въпроси. Обещах, че ще му върна парите при първа възможност, но той не искаше и да чуе за подобно нещо. Вече знаех как ще вкарам този мъж в леглото си и ще го принудя да прекрачи границата, която сам си е поставил, без достойнството му да бъде накърнено. Защото, каквито и да бяха различията между нас, ние бяхме замесени от едно и също тесто, без още да подозирам какви опасности крие това.
Един светец и един грешник могат да си повлияят благотворно един на друг, но двама грешници винаги са взривоопасна комбинация. Може би щеше да е по-добре пътищата ни никога да не се бяха пресекли, тъй като никой от нас вече нямаше да е същият.
Започнах да му се обаждам през ден с молба за пари, а той никога не ми отказваше. Сумите, които ми заемаше, ставаха все по-големи, докато един ден не ме помоли да почакам малко, тъй като нямал толкова пари в себе си.
Реших, че е дошъл моментът да му кажа как виждам нещата.
— Танака, аз може да съм принцеса, но както виждаш, съм само една слаба жена, която има нужда от закрилата и подкрепата ти. Виж колко малки изглеждат ръцете ми, сравнени с твоите — стига да поискаш, можеш направо да ме смачкаш. Ако не виждаш тази разлика, значи отричаш очевидното.
При тези думи оставих роклята си да се свлече на пода. После се извърнах с гръб към него, наведох се и бавно разкопчах каишките на обувките си. Останах само по жартиери и по тънките като паяжина чорапи с ръб, които Валери ми беше подарила за Коледа. Когато откопчах и жартиерите, чорапите се плъзнаха надолу по краката ми като сребристи змии, а от гърдите на Танака се изтръгна въздишка. Седнах на леглото му и заявих, че може да ме има, а ако не посмее, ще си остана негова длъжница, което е твърде унизително за една принцеса. Не съм сигурна дали голотата ми или апелът към войнишката му чест най-после го освободиха от задръжките, но Танака ме взе в прегръдките си и ме облада за пръв път там, на леглото си, под мрежата против комари с дъх на камфор.
Той беше огромен във всяко едно отношение и ненаситен в секса също като мен. Можеше да бъде едновременно жесток и нежен, господар и покорен роб и не се боеше да стигне до крайност както в страстите, така и в ласките. Кожата му беше с вкус на лимони и сол, а тъмната му коса — копринено мека под пръстите ми.