Тайния дневник на Източната перла

Междувременно бях успяла да изпия две водки и с Валери и няколко познати от хотела си поделихме бутилка шампанско. Чувствах се палава и безгрижна. Към компанията ни се присъедини червендалестият германец от басейна в клуб „Шанхай“. Този път той беше с китайско момиче в златиста рокля, лъщяща също като шараните на Нацуко. Появиха се и братята корейци, вече с нов бизнес партньор — нисичък, закръглен руснак, който току поглаждаше оплешивялото си теме. Двамата братя пиеха малцово уиски и флиртуваха с Валери, която изглеждаше ослепително в ефирната си рокля от бял шифон, купена в Кайро — по времето, когато можела да си позволи да бъде по-разточителна. Аз също се бях спряла на тоалет от шифон, но в морскосиньо, комбиниран със сребристи обувки. В косата ми имаше копринена глициния и си бях сложила подарения ми от Мари пръстен с лунен камък. Валери ми каза, че никога не съм изглеждала по-красива.

Вечерта беше доста напреднала, когато забелязах един японски войник, с ръст доста по-висок от средния, който се взираше в мен, опрял гръб на една от колоните. Имаше твърде голяма глава, мустаци и високи ботуши, които беше пропуснал да лъсне. Беше с офицерска униформа и носеше сакото си наметнато на раменете по американски. Въпреки навалицата около него се беше образувало островче, сякаш по някаква причина хората предпочитаха да стоят на разстояние от него.

Нещо ме подтикна да се приближа и да му се представя като принцеса Източна перла. Може би исках да го впечатля, да изпъкна сред останалите бляскави гости, изпълнили залата онази вечер. Беше донякъде странно и за самата мен, тъй като по принцип предпочитах японците да ме приемат като една от тях. Освен това презирах сервилната природа на китайците и поради тази причина рядко споменавах произхода си. Оказа се, че както и да се бях представила, капитан Танака Такайоши вече знаеше коя съм. Той имаше информация за всички в Шанхай, които представляваха някакъв интерес за него, както всъщност би могло и да се очаква от шефа на японските тайни служби. Бях чула за пристигането му в града още преди няколко месеца, но досега не се бяхме срещали лично. Движехме се в различни кръгове и аз съзнателно избягвах японските висши офицери от страх да не би Кавашима и Ганджурджав да научат местонахождението ми.

Танака веднага намери маса и взе по питие. Прекарахме остатъка от вечерта, флиртувайки. От време на време някой се приближаваше до масата ни, за да благодари на капитана за една или друга услуга или да го помоли за съвет. Личеше си, че моят нов познайник е важна личност и се радвах, че съм в компанията му. Бях изненадана, че той знаеше подробности за живота ми в дома на Кавашима и за брака ми с Ганджурджав. Той искрено се забавляваше, когато му разказах за бягството си от Монголия, и призна, че ме наблюдава от няколко месеца. Знаеше къде живея и каза, че според него къщата е прекалено уединена, за да е безопасна за една японка в Шанхай. Почувствах се поласкана, че ме смяташе за японка, но обясних, че рядко оставам сама в къщата. Танака кимна — известно му беше. Това, че знаеше толкова много неща за мен, и особено фактът, че през цялото време съм била наблюдавана, без изобщо да подозирам, леко ме притесни.