Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Може би това е нещо, което трябва да обсъдим по-късно, но не мисля, че е здравословно да говориш за другата част от съзнанието си в трето лице. Разбира се, по-рано говореше за себе си като използваше местоимението „ние“, така че сметнах, че е свързано - рече и му се усмихна вяло. - Съгласна съм с всичко, стига да ни изкара от тук.
Джъстис се усмихна по начин, който смяташе, че й вдъхва надежда, затвори очи и се потопи в раздвоеното си съзнание. Извивки, спирали и блестящи цветове украсяваха тъмната страна на душата му, сякаш нереидът бе призма, през която се отразяват скъпоценните камъни в пещерата.
Въпреки че не разбираше обхвата на силата, която използваше в момента, определено усещаше мощта й. Винаги бе притежавал висшата сила на атлантите, но тази беше различна. Не по-мощна, но различна. Като глина оформена от скулптор с мистериозни намерения.
Взираше се в нови концепции. Различни конструкции. Едно ново виждане за реда във Вселената.
Транспортиране на материята. Знанието и техниката заблестяха пред него. Беше толкова просто - осъзнаваше, че може да го направи. Разбира се, че и преди го е правел.
И определено можеше отново да го стори.
Бе просто процес. Предлагаше себе си на материята на вселената. Просто заем, нищо повече. Краткотрайно връщане към материята на сътворението. Представи си себе си и Кийли, на мястото, където желаеше да бъдат и те щяха да пътуват чрез вълните като частици от течението.
Можеше да го види, да го усети, докосне и вкуси. Където и да погледнеше, танцуваха енергийни лъчи, пресичащи материята на самия живот. Лесно беше да се потопиш в тази енергия. Да хванеш вълната.
Обърна се към Кийли и този път, виждайки я, наистина се развесели. Около нея се носеха бляскави цветове като оранжево, жълто и червено. Тя съществуваше в смесицата на цветовете на залеза, а червената й коса изглеждаше като корона. Излъчваше сила, чудо и невинност, но също така в нея се преливаха и тъмните нюанси. Проблясъци на охра преминаваха в тъмен махагон, показвайки негативност. Без съмнение болката от миналото.
Нямаше причина да го знае, просто беше ясно. Вече не беше просто Джъстис или пък Джъстис и нереидът. Бе част от мрежата на цялото съществуване в галактиката и пътуването през нея бе толкова лесно, сякаш плува в спокоен басейн.
Не е чак толкова лесно, предупреди го нереидът. Не можеш да паднеш в този капан. Безграничните възможности съществуват, за да съблазнят непредпазливите. Ако се дадеш на вселената без предварителна уговорка, може никога да не се върнеш.
Джъстис се отдръпна от идеята за съществуващи граници, но обузда отрицанието си и се насили да послуша предупрежденията на нереида.
Кийли. Трябваше да я защити. Да я измъкне от пещерата, в която и двамата бяха в капан. Трябваше да се фокусира върху жизнено важните неща, магията можеше да почака. Обърна се към нея.
- Знам как да го направя. Той ми каза и е толкова лесно. Тоест, просто е, след като знаеш за него.
- Наистина ли можеш да ни измъкнеш от тук? - крехката надежда заблестя в погледа и лицето й, и той спря да говори, наслаждавайки се на красотата й.
- Да. Бих те попитал къде искаш да отидеш, но вярвам, че една определена дестинация е задължителна. Трябва да даваме обяснение. Аз трябва да давам обяснения. Ще отидем в палата. Това трябва да е началото, макар и да не знам края.
Кийли си пое дълбоко въздух и кимна.
- Част от мен иска да се прибере у дома, да си вземе топла вана и да изпие една или две бутилки вино. Но трябва да предупредим принца за Звездата на Артемида и за Тризъбеца. Всички в Атлантида ще са изложени на опасност, ако се опитат да я въздигнат, без да са събрани всички скъпоценни камъни.
Подаде й ръка и когато преплете пръсти в неговите, помежду им изригна фонтан, облян в блестяща светлина. Омаян от хипнотичния й чар, едва не пропусна следващите й думи.
- Джъстис, кажи ми, че това е безопасно - настоя Кийли и се опита да се усмихне. - Знам, че сме го правили и преди, но не мога да не се чувствам като опитно зайче. Не искам половината ми атоми да се озоват в Борнео, а останалата част междувременно да се озоват в двореца в Атлантида. Гледала съм „Стар Трек” на ДВД. Това нещо с транспортирането не е никак надеждно.
И противно на месеците, прекарани в Пустошта, той успя да намери частица хумор в себе
си. Хумор, който не беше покварен от онова място.
- Чувал съм, че Борнео е прекрасен по това време на годината.
Въпреки ситуацията, в която се намираха Кийли се засмя. Джъстис призова магията на прадедите си нереиди и докато я държеше в прегръдките си, пристъпи от ръба на реалността към разноцветната вселена. Двамата се разпаднаха на чиста енергия и двете части на душата му - нереидската и атлантската - се възхитиха на великолепието, уловило в себе си слънчевата светлина, което той толкова внимателно държеше в прегръдките си.