Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Те бяха там — всички до един: близнаците — нащрек, седнали на перваза на прозореца; Франсис, обърнат с гръб към мен; до него Хенри; Бъни от другата страна на масата — люлееше се на стола си. Разказваше им някаква история.
— Чуйте това — каза той на Хенри и Франсис, и леко се извърна, за да хвърли поглед към близнаците, очите на всички бяха вперени в него, никой не ме бе видял да влизам. — Директорът на затвора казва „Синко, губернаторът не те е помилвал, минава пет. Някакви последни думи?“ Докато го водят към камерата, човекът се замисля… — поднесе молива към очите си и внимателно го разгледа, — поглежда през рамо и казва „Ами, със сигурност губернатор Еди-кой-си загуби гласа ми за следващите избори!“
Разсмя се и наклони още повече назад стола си. Тогава вдигна очи и ме видя да стоя като истукан на вратата.
— Влизай, влизай — каза Бъни, сваляйки с тупване предните крака на дървения стол на земята.
Близнаците вдигнаха глави, сепнати като сърни. Хенри бе невъзмутим като Буда с изключение на лекото напрежение, което играеше по челюстта му, но Франсис бе толкова бял, че почти зеленееше.
— Просто си разказваме вицове преди началото на часа — жизнерадостно отбеляза Бъни, отново се наклони назад и отмахна косата над очите си. — Значи така, Смит и Джоунс извършват въоръжен грабеж и двамата са осъдени на смърт. Разбира се, опитват всякакви начини за помилване, Смит първи проиграва всичките си шансове и му определят дата за екзекуцията — направи примирителен и философски жест, а после неочаквано ми намигна. — Та водят Джоунс да гледа екзекуцията и той вижда как завързват приятеля му — видях безизразните очи на Чарлс и настървението, с което хапеше долната си устна, — тогава се появява директорът на затвора и пита „Джоунс, да си чул нещо за твоята молба за помилване?“ Джоунс му отговаря „Нищо, господин директор.“ „Ами добре“, казва директорът, поглеждайки часовника си, „значи не си струва да се връщаш в килията си, нали?“
После Бъни отметна главата си назад и се разсмя, безкрайно доволен от вица. Нито един от нас дори не се усмихна.
Когато отново подхвана „Има една за Дивия запад, тогава хората ги бесели…“, Камила се размърда на перваза на прозореца и нервно ми се усмихна.
Приближих се и седнах между нея и Чарлс. Тя ме целуна леко по бузата.
— Как си? Чудеше ли се къде сме изчезнали?
— Не ми се вярва, че не сме се виждали — обърна се тихо към мен Чарлс и сложи глезена върху коляното си. Кракът му неудържимо трепереше, сякаш водеше свой собствен живот, той отпусна ръката си върху него, за да го укроти. — Имахме ужасно премеждие с апартамента.
Не знаех какво очаквах да ми кажат, но определено не беше това.
— Какво?
— Забравихме си ключа във Вирджиния.
— Леля Мери-Грей трябваше да отиде в Роаноук, за да го изпрати по куриер.
— Мислех, че сте го дали на някого под наем — казах подозрително.
— Наемателят си тръгна преди седмица. Като пълни идиоти му казахме да ни изпрати ключа по пощата. Хазайката е във Флорида. През цялото време бяхме у Франсис, в провинцията.
— Хванати като плъхове в капан.
— Франсис тръгна да ни кара натам и на около три километра от къщата с колата се случи нещо ужасно — вмъкна Чарлс. — Черен дим, нещо стържеше.
— Воланът отказа. Забихме се в канавката.
Двамата говореха един през друг. За миг гласът на Бъни пронизително се извиси над техните „Та този съдия си имал своя система, която следвал неотлъчно. В понеделник бесел крадец на добитък, във вторник картоиграч-измамник, в сряда убиец…“
— … след това — казваше Чарлс, — се наложи да ходим пеша до къщата на Франсис, дни наред звъняхме на Хенри, за да дойде да ни вземе. Но той не вдигаше телефона, знаеш как е, когато човек се опитва да се свърже с него…
— В къщата на Франсис нямаше никаква храна, с изключение на черни маслини в консерви и кутия смес за печене на хляб.
— Да, ядохме маслини и хляб.
Изведнъж се зачудих доколко бе възможно това да е истина. За момент се развеселих. Казах си: „какъв глупак съм бил“, но изведнъж се сетих на какво приличаше апартамента на Хенри и си спомних за куфарите до вратата.
Бъни наближаваше големия финал.
— И съдията казва „Синко, ще ми се да те обеся днес, но ще трябва да изчакам до следващия вторник, защото…“
— Нямаше дори мляко — каза Камила. — Наложи се да слагаме вода в брашното.
Някой леко се покашля, погледнах и видях Джулиан да затваря вратата след себе си.
— За Бога, бърборковци — разнесе се гласът му сред внезапно настъпилата тишина. — Къде бяхте всички?