Повелителка на реките

За нещастие плиткоумният му изповедник, епископ Аскю, който извършва венчавката, предупреждава сериозния млад крал, че не бива да се поддава на плътската страст. Предупреждава го, че трябва да посещава ложето на невястата само за да се сдобие с наследници за престола, а не за наслада. Момчето, което е било предпазливо възпитавано от мъже, стремящи се да опазят невинността му, приема съвета като монах-послушник, и не се доближава до леглото ѝ цяла седмица. Маргарет не е млада жена, която би понасяла търпеливо такъв съпруг. Тя ме вика в стаята си на сутринта след сватбата си, и ме завлича в една прозоречна ниша.

— Той не ме харесва — прошепва настойчиво. — Стана от леглото ми веднага след като всички излязоха от стаята, и прекара половината нощ в молитва, а после пропълзя до мен като мишка и спа цяла нощ, без дори да ме докосне. Аз съм девица също толкова, колкото съм била винаги, венчавката беше безполезна.

Улавям ръцете ѝ.

— Ще се случи — казвам. — Трябва да бъдете търпелива.

— Как може бракът да бъде обвързващ, щом не е консумиран? — настоява тя.

— Ще бъде консумиран, той ще извърши акта, ваша светлост, и би трябвало да се радваме, че не е настоятелен и груб.

— Той изобщо мъж ли е? — изсъсква тя презрително: никак не е радостна.

— Той е мъж, и е ваш съпруг и ваш крал — казвам. — Ще се случи. Той ще извърши акта преди да е изтекла седмицата. — „Стига да не е ден, в който се чества някой светец, или празник“, помислям си, та да се изповяда веднага след акта. Не и на сутринта преди литургия, никога денем. Той наистина е изключително набожен. — Освен това, ваша светлост, когато се обърне към вас, трябва да го приемате без коментар, без оплакване.

Тя тръсва глава.

— Но аз искам да бъда обичана. Винаги съм била обичана. Искам съпругът ми да ме обича страстно, като в история, разказвана от трубадур, като рицар.

— Той наистина ви обича, ще ви обича. Но той не е страстен мъж.

Гневът я напуска така бързо, както се е появил, и тя обръща към мен озадаченото си лице:

— Защо не би ме пожелал в първата нощ, в първата ни брачна нощ?

Свивам рамене.

— Ваша светлост, той е вглъбен млад мъж, много отдаден на духовното. Ще дойде при вас, когато сметне, че моментът е подходящ, и тогава трябва да бъдете мила към него.

— Но кой ще бъде мил към мен? — пита тя жаловито.

Усмихвам се и я потупвам по бузата, сякаш е моя по-малка сестра, а не моя кралица.

— Всички ще бъдем мили към вас — обещавам. — И вие ще бъдете щастлива.