Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Но тя допуска някои грешки, и те са сериозни. Симпатията ѝ към Уилям дьо ла Поул я кара да настоява той да бъде включван в съветите на краля, и той — вече доста издигнат благородник — се издига до още по-високи постове чрез нейното благоволение. Двамата говорят против чичото на краля, Хъмфри, херцог Глостър, и събуждат толкова силни подозрения срещу него, че той е обвинен в опит да завземе трона за себе си, обвинен в държавна измяна, измяна срещу собствения си племенник. Ударът е твърде тежък за херцога и той умира, преди да успеят да го изправят на съд. Веднага се развихря буря от слухове, че добрият херцог е убит, и хората насочват обвинително пръст към Уилям дьо ла Поул. След загубата и на този свой, последен чичо, кралят започва се осланя още повече на другите си съветници, и се допитва до младата си съпруга. Това е ужасен избор. Тя е още почти момиче, не знае нищо за Англия, всъщност не знае нищо за каквото и да било.
Другият фаворит на краля е Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, и Маргарет е заслепена от дръзкия, беден като църковна мишка херцог, който я нарича „братовчедке“ и я целува по устата за поздрав. Той е най-красивият мъж в двора, винаги прекрасно облечен в кадифе, обшито със скъпоценни камъни, винаги язди едър черен кон, макар да се говори, че няма и пукнат петак и е затънал целият, от красивата си тъмнокоса глава до подметките на прекрасните си кожени ботуши, в дългове към лихварите на Лондон и Антверпен. Той носи на кралицата малки подаръци, дреболии, които купува от пазара, и те ѝ доставят наслада. Тя се радва, когато той закрепва малка брошка на роклята ѝ, или ѝ поднася късче захаросана кора от портокал, пъхвайки го в устата ѝ, сякаш тя е дете. Говори ѝ на бърз, гальовен френски, и затъква цветчета зад ухото ѝ. Задява я, сякаш тя е хубава прислужница, а не кралица, води музиканти и танцьори, в двореца е винаги весело, когато Едмънд Боуфорт е там, и кралят и кралицата му заповядват да не се отлъчва от двора.
Може би щеше да е по-добре, ако не го бяха направили. Но красивият млад херцог е амбициозен, поисква и получава командването на английските войски в Нормандия, сякаш това са войници-играчки за негово забавление. Младата кралска двойка не може да му откаже нищо. Те отрупват всичките си фаворити със служби и пари, а дворът заприличва на птичарник, из който се разхождат надути, съперничещи си петли.
Всички извличаме облага от това. Те раздават щедро титли и постове, раздават собствените си земи, подаряват дворцови длъжности, създават възможности за търговия — и за подкупи, издават разрешения за внос и разрешения за износ. Във внезапни пристъпи на щедрост земи на короната, от които кралят би трябвало да се издържа по време на властването си, биват натикани в алчни ръце. Уилям дьо ла Поул се оказва удостоен с благородническа титла, за каквато не е и сънувал, удостоен е с титла на херцог: първият човек без кралска кръв, получил такава титла. Едмънд Боуфорт също получава херцогска титла: това е като панаир за наемане на работна ръка, само че тук всеки може да се сдобие с титла. Кралят и кралицата си наумяват, че Едмънд Боуфорт трябва да получи състояние, което да отговаря на титлата му, трябва да получи състояние, с което да може да се мери с прочутия с богатството си кралски сродник Ричард, херцог на Йорк. Не — още по-добре — той трябва да надмине великия херцог Йорк, и младите крал и кралица решават да му дадат всичко, каквото е нужно, за да го направи.
Дори Ричард и аз сме залети от порой подаръци. Дават ни голяма къща в Лондон, а после съпругът ми идва един ден при мен и пита с усмивка:
— Кажи ми, скъпа, какво име би трябвало да нося според теб?
— Име ли? — питам, а после осъзнавам какво иска да каже. — О! Ричард! Нима кралят дава титла и на теб?
— Мисля, че това е по-скоро знак за благоволението на кралицата към теб — казва той. — Но във всеки случай, ще бъда барон. Ще ми присъдят благородническа титла за големи заслуги към страната ми — или най-малкото, защото кралицата харесва съпругата ми. Какво мислиш за това?
Ахвам:
— О, толкова съм доволна! Толкова се радвам за теб. А също и за децата ни! Ще бъдем толкова важни. — Замълчавам, после питам неуверено: — Може ли кралят да измисля титли просто ей така?