Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Мадам взе още едно празно шише. Знаеше си, че ще е празно, защото се намираше в близост до Пепе на края на тежък ден, но все пак го прегледа, защото жаждата умира последна.
- Ммм. Може и да не се стигне до там, - рече тя - Имам чувството, че госпожица Гленда е на път да започне да се замисля. Това доста жалко палтенце и тези кошмарни обувки крият един могъщ ум. А днес може и да е щастливият му ден.
Ридкъли крачеше по коридорите на Невиждания Университет, робата му плющеше уверено до дирите му. Крачката му беше широка и на Пондър, притиснал отбранително папка към гърдите си, му се налагаше да подтичва почти по рачешката за да не изостава.
- Нали знаете, че се съгласихме, че то не бива да се използва за каквито и да е други цели освен чисто изследователски, г-н Архиканцлер? Самият вие всъщност подписахте заповедта.
- Нима? Това не си го спомням, Стибънс.
- Аз обаче си го спомням най-отчетливо, сър. Беше точно след случая с господин Флорибунда.
- Тоя пък кой беше? - подхвърли Ридкъли все така целенасочено давайки напред.
- Той беше онзи, който като го засърбяло веднъж под лъжичката, поръчал на Бюрото сандвич с бекон, за да види какво ще стане.
- Аз пък си мислих, че всичко извадено от Бюрото трябва да бъде върнато там в срок от 14,14 часа?
- Да, сър. Случаят е точно такъв, обаче Бюрото явно се подчинява на странни правила, които все още не разбираме напълно. Във всеки случай оправданието на господин Флорибунда беше, че си е бил помислил, че четиринадесетчасотово правило не било важало за сандвичи с бекон. Освен това той не беше казал на никого, така че състудентите от неговия етаж научили едва когато след четиринадесет часа и нещо чули писъците.
- Поправи ме ако греша, - рече Ридкъли покривайки коридорно разстояние със все така впечатляваща скорост - но в този момент сандвичът не би ли трябвало вече да е смлян от стомаха му?
- Да, сър. Но той в крайна сметка си се върна в Бюрото, тъй да се каже, самоинициативно. Това беше извънредно интересно откритие. Не знаехме, че подобно нещо би могло да се случи.
Ридкъли спря и Пондър се блъсна в него.
- Какво точно му се случи на този тип?
- Не бихте искали да ви описвам картината, сър. Във всеки случай добрата новина е, че скоро ще може да стане от инвалидната количка. Фактически, както подразбрах, той вече много добре ходел с бастун. Какви дисциплинарни мерки да се приложат към него зависи, разбира се, изцяло от вас. Преписката по случая е на бюрото ви, както всъщност и значително количество други важни документи.
Ридкъли пак закрачи напред.
- Направил го е за да види, какво ще се случи, нали така? - подпита той весело.
- Поне той така твърди, сър, - отговори Пондър.
- И с това е нарушил моите изрични заповеди, нали?
- Да, абсолютно безспорно, сър, - подтвърди Пондър, който познаваше своя Архиканцлер и вече имаше чувството, как ще свърши всичко това - И следователно, сър, съм длъжен да настоявам той да...
И той пак се блъсна в Ридкъли, защото Архиканцлерът беше спрял пред огромна врата с надпис с големи червени букви гласящ: „Нито Един Предмет Да Не Бъде Изнасян От Това Помещение Без Изрично Разрешение На Архиканцлера. Подпис Пондър Стибънс pp Муструм Ридкъли”.
- Подписал си това вместо мен? - произнесе Ридкъли.
- Да, сър. Бяхте постоянно зает, а ние нали се бяхме разбрали по въпроса.
- Да, разбира се, но защо ти трябваше да ме рр[36]-сваш така? Спомни си какво каза за Н.У. онази млада дама.
Пондър извади грамаден ключ и отвори вратата.
- Бих ли могъл да ви напомня, г-н Архиканцлер, че се споразумяхме да наложим мораториум върху използването на Бюрото за Рядкости докато не успеем да почистим поне някои от остатъчните магии в сградата. Досега изглежда не сме успяли да се отървем от калмара.
- Споразумели ли сме се, Господин Стибънс, - рязко се обърна към него Ридкъли - или ти си се споразумял със себе си рр мен, тъй да се каже?
- Амии, ъъ, мисля, че схванах духа на вашето мислене, сър.
- Е, а това е чистият изследователски дух, - обяви Ридкъли - Това е изследването по въпроса, как бихме могли евентуално да спасим сирената си. Мнозина биха се съгласили, че не би могло да се намери по-достойна цел. Колкото до младия Флорибунда...
- Да, сър? - подкани го отчаяно Пондър.
- Повиши го. На каквото и ниво да е сега, качи го с едно нагоре.
- Струва ми се, че това би отправило неправилия вид сигнал, - пробва се Пондър.
- Напротив, господин Стибънс. Това ще отрави точно най-подходящото послание до студентското тяло.