Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Бих искала да съм само аз. Но тогава, разбира се, ти нямаше да бъдеш същият.
Изведнъж Джордж осъзна, че тя говори сериозно.
— Това са глупости.
— Поне ти си тук — продължи Маргарет. — Предполагам, че би трябвало да съм щастлива заради това. И съм. Определено съм. Често съм си представяла как сядаш на този стол точно по това време, когато е почти тъмно. Съчинявах си малки едноактни пиеси за онова, което трябваше да се случи после. Искаш ли да чуеш една от тях? Ще трябва да започна, като дойда до теб и седна на пода в краката ти.
Ядосан и едновременно смаян, Джордж правеше отчаяни опити да се хване за някоя дума или настроение и да промени темата.
— Толкова често съм си те представяла да седиш тук, че сега не изглеждаш по-реален от призрака си. Само дето шапката ти е смачкала от едната страна хубавата ти коса и под очите си имаш тъмни кръгове или прах. Освен това, Джордж, изглеждаш блед. Сигурно снощи си бил някъде на гости.
— Бях. И когато се върнах вкъщи, заварих брат ти да ме чака.
— Той умее да чака, Джордж. Току-що е излязъл от затвора „Сан Куентин“, където чака цели шест години.
— Значи, идеята е била негова?
— Замислихме я заедно. Със своя дял смятах да отида в Китай.
— Защо трябваше аз да бъда жертвата?
— С теб изглежда по-реално. Някога, преди пет години, ми се стори, че си на път да се влюбиш в мен.
Изведнъж напереността в тона й се стопи, а в стаята все още бе достатъчно светло, за да забележи, че устните й се разтрепериха.
— Обичам те от години — каза тя, — от първия ден, когато дойде на Запад и влезе в старата студия „Риъларт“. Ти беше толкова смел с околните, Джордж. Които и да бяха, ти се приближаваше направо, откъсваше им по някоя част, която ти пречеше, и започваше да ги опознаваш. И аз като всички останали се опитах да те обичам, но ми беше трудно. Ти привличаш хората съвсем плътно до себе си и ги държиш тъй, без да могат да мръднат.
— Всичко това е чисто въображение — каза Джордж, като се намръщи неловко — и аз не мога да упражнявам контрол върху…
— Не можеш, знам. Не можеш да упражняваш контрол върху чара си. Той просто трябва да се използва. След като го имаш, не трябва да го изоставяш, а да живееш, като привличаш към себе си хора, които не желаеш. Не те обвинявам. Само да не беше ме целунал в нощта на майския бал. Сигурно е било от шампанското.
Джордж се почувства така, сякаш някакъв оркестър, който в продължение на доста време бе свирил в далечината, изведнъж бе дошъл под неговия прозорец. Той винаги бе подозирал, че подобни неща се случват около него. Сега, когато се замисли, осъзна, че винаги бе знаел за любовта на Маргарет, но му се бе струвало, че слабата музика на нейните чувства, която бе долавял, няма нищо общо с истинския живот. Тези нейни чувства за него бяха като духове, които бе сътворил от нищо, и никога не си бе представял настоящите им превъплъщения. Щом пожелаеше, те трябваше безвъзвратно да изчезнат.
— Не можеш да си представиш какво означаваше това за мен — продължи Маргарет след минута. — С думите, които ми беше казал някога, а после бе забравил, се приспивах нощ след нощ, като се опитвах да извлека нещо повече от тях. След онази вечер, когато ме заведе на майския бал, другите мъже престанаха да съществуват за мен. А имаше и други — много други. Но аз те виждах да вървиш из студията, като гледаш надолу и се усмихваш леко, като че ли ти се е случило нещо много приятно — както ти го правиш. Минавах край теб, ти вдигаше очи и се усмихваше наистина. „Здравей, скъпа!“, „Здравей, мили!“ — и сърцето ми се обръщаше. Това се случваше четири пъти на ден.
Джордж стана, при което тя бързо скочи.
О, аз те отегчих — проплака тихо. — Трябваше да се досетя, че ще те отегча. Искаш ли да си отидеш. Чакай да видим — имаше ли още нещо? А, да, можеш да си получиш обратно онези писма.
Тя ги извади от едно чекмедже, след което ги занесе до прозореца и на проблясъка от уличните лампи се убеди, че са същите.
— Това са наистина хубави писма. Правят ти чест. Сигурно е доста глупаво, както ти каза, но поне ще ти послужат за урок — как да се подписваш или нещо такова. — Тя ги накъса на парченца и ги хвърли в кошчето за отпадъци. — А сега си върви.
— Защо трябва сега да си вървя?
За трети път през последните двайсет и четири часа той бе изправен пред тъжни и неудържими сълзи.
— Моля те, иди си — извика сърдито тя — или остани, ако желаеш. Само да ме поискаш, и съм твоя. Знаеш го. Ти можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш, само да си мръднеш пръста. Дали аз ще ти доставя удоволствие?