Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
— Жана! Жана! Ако някога имаш нужда от нещо, ела тук, чуваш ли?!
Отговор не последва. Почувствала внезапно прималяване, Асет се облегна на касата на вратата. През трийсетте и една години от живота си тя нито веднъж досега не бе изпитвала такова пълно, такова абсолютно отчаяние. Момичето няма повече да дойде тук, никога няма да дойде.
Дъждът се превърна в порой. Какво пък, по-добре, в такъв дъжд хората много по-малко се заглеждат в другите.
Косите и джинсите на Жана подгизнаха моментално, платът на якето изтрая минута-две, преди да пропусне.
На предателите не бива да им се прощава дори когато имат красиви добри ръце и те наричат „дете“, дори когато самите те разбират, че са предатели. На предателите не бива да им се прощава дори ако очите им са като на Мадлен, а брадичката като на Гаел и изобщо не проумяват своето предателство.
Жана тичаше под сивия дъжд към Люсил, към спарената, но толкова не душна, толкова просторна малка стаичка за почистващи препарати, която щеше да й предостави сигурен човек.
А над Париж кънтяха струящите от всички посоки провиквания на мюезините – протяжни, монотонно вибриращи, сякаш някой колеше огромно прасе във въртящия се барабан на гигантска пералня.
Глава X
Приказка за Стария крал
Сред дебелите бетонни стени проблесна водна повърхност, жива като огромна черна зеница.
— Все пак се изгубихме, завили сме от „Клиши“ към „Ром“ – с досада възкликна Йожен-Оливие, скачайки от дрезината. – А „Ром“ не ни е притрябвал, освен ако не решим да си наловим за вечеря попови лъжички. Наводнена е цялата платформа, няма как да прегазим оттатък.
— Е, да, тук избиват подземните води – отговори отец Лотар без всякаква сянка от досада. – Но ние сега ще ги източим.
— Как така ще ги източим?
— Не съм се и съмнявал, че си видял това подземно езеро, но едва ли знаеш, че то не се е образувало от само себе си. А е изкуствено залято с вода. Познавах инженера, който го направи. Почакай само да намеря връвчицата, с която се измъква запушалката на тази вана.
Отец Лотар предпазливо се движеше покрай стената, методично опипвайки всичките й издатини с лъча на фенера.
Йожен-Оливие изведнъж си помисли, че уахабитите при никакви обстоятелства не са в състояние да лишат парижаните от безопасни убежища. Те са толкова много, та излиза, че дори той, партизанин още от детинство, не е знаел за онези скривалища, които са били прокопани през XX век, заради страха от ядрена война. Почти една трета от метролиниите са ни ги осигурили те, благодарение на собствения им мързел и тъпанарщина, но дори и без метрото, има достатъчно други места. След като направиха красив вход за катакомбите на „Данфер-Рошеро“, те май наистина решиха, че са превърнали в негоден за употреба дългия няколко километра Път на скелетите. Сякаш не можеш сто пъти да влезеш в тях откъм също толкова огромния канализационен колектор. Париж е крайно оплетен лабиринт под земята, никакви войски не са в състояние да го претърсят и опознаят. Това не значи ли, че те не могат да направят нищо, че ще им се наложи да се примиряват завинаги със съществуването на партизаните и обитателите на катакомбите? Но нали има и друг начин, срещу който са безсилни и катакомбите на Париж, и подземните градчета под горите на Бретан, и карстовите пещери. Ако тези деца на полумесеца поставят под пълен контрол живота горе, на светлото, тогава ще стане страшно. Какъв смисъл има от складовете за оръжие, охранявани от скелетите на предците, ако изчезнат явките в самия град?
Оглушителният звук на изливаща се вода прекъсна мислите му. Дори в светлината на лъча от фенера се виждаше как гладката черна повърхност се е раздвижва тревожно, как в средата й се е завихря огромна фуния.
Омаяни от водовъртежа, двамата с отеца известно време мълчаха, наблюдавайки как подземното „езеро“ стремително се изпразва.
— Ще ни се наложи да си намокрим краката, ако, разбира се, не искаме да чакаме около два часа тук, докато платформата изсъхне. Но има къде да се постоплим.
Платформата не се различаваше под пласта мръсотия или тиня, или кой знае какво друго, което можеше да я е затлачило. Отгоре още тук-таме плискаше вода, но свещеникът побърза да слезе на доскорошното „дъно“.
Йожен-Оливие го последва, като крачеше отвратен с маратонките си по доста вонящата мръсотия.
След като прекосиха платформата, те се озоваха край малък отвор, в който се виждаха водещи нагоре стъпала. Вероятно, когато станцията е работела, тук е имало служебно помещение.