Злокобен танц

Всичко това ни води до истинската причина за успеха на „Амитивилски ужас“: подтекстът на филма е икономическата криза и режисьорът Стюарт Розенбърг експлоатира темата по всички направления. Като се има предвид обстановката в страната — осемнадесет процента инфлация, скочила до небето ипотечна лихва, бензин, който се продава по долар и четиридесет за галон — „Амитивилски ужас“, както и „Екзорсистът“, не би могъл да се появи в по-добър момент.

Това се вижда най-ясно в единствения истински драматичен момент във филма — малък слънчев лъч, който пробива за кратко надвиснали облаци на посредствеността. Семейство Лъц се готви за сватбата на малкия брат на Кати Лъц (който изглежда на не повече от седемнадесет). Споменатата сцена, разбира се, се случва в Лошата Къща. Оказва се, че братът е изгубил парите, предвидени за плащане на кетъринга — хиляда и петстотин долара — и съвсем разбираемо е обзет от паника и срам.

Бролин го успокоява, че ще му напише чек за тази сума, а по-късно понася и гнева на ядосания ресторантьор, който изрично е настоявал да му се плати в брой. Двамата се разбират след един приглушен спор в банята, докато отвън гостите вилнеят. След сватбата Лъц преобръща цялата всекидневна на Лошата Къща в търсене на изгубените пари, които вече са станали неговите изгубени пари и са единственият начин да осигури покритие на написания чек. Чекът на Бролин може да не е бил съвсем безполезен, но в хлътналите му, потъмнели очи, се чете, че и той като безхаберния младоженец не е могъл да си позволи да отдели тези пари. Това е мъж на ръба на финансова катастрофа. Намира единствената следа от парите под дивана — банков бандерол с отпечатана сумата 500 долара. Бандеролът си стои на мокета съвсем празен и сякаш го предизвиква. „Къде са?“, крещи Бролин и гласът му трепери от гняв, безпомощност и страх. Тъкмо в този момент чуваме искрящия звън на Уотърфордски кристал или, ако предпочитате другата метафора, чуваме една деликатна музикална фраза, вмъкната във филм, който иначе е истинска какофония.