Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Какво правиш тук, Руди? — попита и Анет.
Той я погледна като обезумял, приближи се до вратата и сложи ръка на дръжката.
— А ти какво мислиш, че правя? Ще избягам и така ще премахна причината за отвличането на този самолет.
Анет пристъпи към него.
— Не чу ли предупрежденията му?
Бостич изсумтя.
— Този престъпник е пълен с предупреждения, но от един час го наблюдавам и мога да ти кажа, че целта му съм единствено аз.
— Но в багажното отделение има бомба.
Рудолф видя непреклонния израз в очите й и си спомни блокчето пластичен експлозив, което му беше показал Улф. Нервно облиза устни и отмести поглед.
— Убеден съм, че бомбата е истинска, но той няма да я взриви.
— Той ли ти го каза? Даде ли ти основания да мислиш така?
Прокурорът се намръщи.
— По дяволите, умея да преценявам хората и ти казвам, че няма да го направи. Имай ми доверие.
— Защо да ти вярвам? Не знам кой е прав и кой крив в историята, която Кен разказа по радиоуредбата, но не мога да разчитам на мнението ти, защото е на човек, който се опитва да спаси кожата си и е изпаднал в паника.
Той се изсмя подигравателно и поклати глава.
— Да, така е. Спести ми аматьорската си психология и се дръпни от вратата, освен ако не искаш да станеш съучастник в похищение и въздушно пиратство.
Анет стисна дръжката на вратата, а Кевин се приближи до тях.
— Никъде няма да отидеш — заяви Анет. — Щом искаш, смятай ме за съучастник, но за мен ти си страхливец.
— Тя е права — добави Кевин. — Дръпни се от вратата. Излагаш на опасност живота на всички ни.
Бостич се обърна към него и изръмжа:
— Стой настрана от тази работа, момче!
Кевин бързо протегна ръка и сграбчи дръжката.
— Момче, а? — подигравателно повтори той.
Няколко секунди очите на Рудолф се стрелкаха между двамата. Накрая той пусна дръжката.
— Добре. Вижте какво. Той е навън. Не знам какво прави, но моментът е идеален за…
— За какво? — изненадана го прекъсна Анет. — За да използваш аварийния изход и да избягаш, а той да те види? И да ни оставиш тук?
Бостич поклати глава.
— Щях да изчакам, докато се върне на борда и види, че ме няма. — Той им обясни за номера със спусъка и седалката на помощник-пилота. — Ще започне да ме търси и докато тича по пътеката между редовете, аз ще се измъкна.
— И ще отидеш да потърсиш помощ, нали?
Той кимна, после осъзна, че Анет му се подиграва.
— Не, само щях да премахна причината за похищението.
— Позволи ми да ти задам един въпрос, Руди — тихо каза Анет.
— Писна ми от въпроси… — Бостич гледаше в пода.
— Нищо. Отговори на още един. За онази заповед. Наистина ли се обади на детектива и поради някаква причина не искаш да го признаеш?
На лицето му мигновено се изписа насмешка.
— Сигурно се шегуваш!
— Така ли беше? — монотонно повтори тя.
— Защо да отговарям на този глупав въпрос? Та аз съм федерален прокурор, за бога.
— Кажи ми истината.
— Разбира се, че не съм се обаждал, но дори да беше така, нямаше да го призная, още повече пък на теб.
— Мисля, че… току-що отговори на въпроса ми — тихо и бавно каза тя.
Смущението на прокурора се засили.
— Ще ми помогнеш ли да се измъкна оттук, или не?
— Седни, Руди.
— Какво?
— Седни тук, на последния ред. Не можеш да мръднеш без нас и се страхувам, че и ние не можем да мръднем без теб.
В същото време Кет Бронски гледаше в дулото на оръжието, насочено към главата й. Думите на Кен Улф отекваха в съзнанието й като вибрации на гонг.
„Току-що стана заложник“ — бе казал той.
Тя го погледна в очите.
— Шегуваш се, нали?
Кен бавно поклати глава.
— Не, Кет.
Тя разпери ръце.
— Кен, каква полза има от това? Та аз водя преговорите.
— Тогава ще се качим на борда и ще преговаряме. Хайде, госпожице. Качвай се по стълбата.
— Не мога да повярвам!
— Преди малко водих същия разговор със стъписания заместник-шериф — изсумтя той. — Говоря сериозно, Кет.
Смутена, като насън, тя започна да се качва. Как щеше да обясни на Франк какво се беше случило?
„О, боже! От Вашингтон ще ми отнемат правата да преговарям. Ще побеснеят! Никога вече няма да ме приемат сериозно.“