Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Той погледна през шпионката, после отвори вратата. Рудолф беше опънал ремъка и изобщо не подозираше, че спусъкът е в лявата ръка на Улф.
— Искам само да знаеш, че животът на всички зависи от теб, Бостич — подигравателно подхвърли Кен.
В пътническия салон на първа класа цареше тишина. Няколко чифта стреснати очи проследиха движенията му. Улф взе микрофона и се обади в отделението за екипажа отзад. Анет отговори веднага.
— И тримата ли сте там?
— Да — беше леденият отговор.
— Добре. Ще усетите промяна в налягането, когато предната врата се отвори. Останете по местата си. Не идвайте тук и не позволявайте на пътниците да стават.
— Разбрано.
— И още нещо. Спусъкът е у мен. Ако видя, че някой отваря врата или се опитва да слезе от самолета, ще взривя всички.
Той остави микрофона и слушалките и погледна през прозорчето на вратата. Заместник-шерифът стоеше с ръце на главата.
Кен освободи автоматичната ключалка и натисна копчето, което спускаше стълбата. Бръмченето на механизма спря и той отвори вратата. Застана за миг на прага, очаквайки да бъде повален от дъжд от куршуми.
Хладният ветрец го погали, когато излезе навън и вдигна лявата си ръка.
— Виждаш ли това черно пластмасово нещо, заместник-шериф? — извика той.
— Да — отговори Гарсия.
— Агентът на ФБР каза ли ти, че това е спусък?
Гари кимна.
— Добре. Сега ще сляза по стълбата. Ако някой чака с оръжие, по-добре го спри. Щом ме застрелят, всички ще отидем на небето с една-единствена ужасна експлозия.
— Наоколо няма никой. Казах на хората си да стоят надалеч. Какво искате?
Кен стигна до последното стъпало и стъпи на пистата, като веднага приклекна, за да погледне дали някой не се крие под самолета.
„Дотук добре“ — помисли той, изправи се и пак се обърна към помощник-шерифа.
— Искам револвера ти. Извади го с два пръста от кобура и го сложи на земята, после отстъпи назад. Видя ли внезапно движение, ще взривя бомбата.
— Не.
— Не? — изненада се Улф.
— Не мога да ви дам револвера си.
— Мисля, че ситуацията не ти ясна, помощник-шериф. Как се казваш?
— Гари Гарсия.
— Не се опитвай да се правиш на герой, Гари. Или ще ми дадеш револвера, или ще станеш причина за смъртта на сто и двайсет души.
— Не, господине.
— Защо?
— Защото вие сте пилот и аз не мога да повярвам, че един командир на полет може да направи такова нещо.
Кен поклати глава в почуда.
— Повярвай, Гари. Аз съм изключение. — Той посочи гълфстрийма. — Агентката на ФБР не ти ли каза, че съм отчаян и не ми пука от нищо?
— Не, господине.
— Виж какво, Гари, дали ще живея или ще умра, дали ще взривя пътниците или ще ги спася — изобщо не ме интересува. Тя не ти ли каза това? — Улф млъкна. Изведнъж му хрумна една идея. — А каза ли ти колко души убих снощи край Фейт Колинс?
Гарсия отвори широко очи. Не беше чувал за никакви убийства, но от друга страна, през последната седмица не бе слушал новините по радиото и телевизията.
— Искаш ли да изложиш на риск живота на всички, Гари? На непредсказуемите действия на маниак като мен?
— Защо… ви е револвер, след като имате бомба?
Кен видя, че от прозорците на гълфстрийма надничат лица. Изведнъж на стълбата се появи привлекателна жена. Държеше се за перилата и изглеждаше разтревожена.
Той измъкна радиостанцията от колана си.
— Виждаш ли това?
Заместник-шерифът кимна.
— Това е усилвател. Част от спусъчния механизъм. Спусъкът в лявата ми ръка няма часовников механизъм. Но на бомбата има. Такова нещо не са виждали дори във ФБР. Сам го измислих.
Кен завъртя копчетата на радиостанцията и я остави на земята до себе си. После бавно тръгна към заместник-шерифа.
— Какво правите?
— Ще поиграем на електронни пиленца, Гари. Настроих го да се задейства след по-малко от минута. Не забравяй, че трябва да продължавам да държа спусъка в лявата си ръка, инак бомбата мигновено ще се взриви. Но след около петдесет и пет секунди, ако не се върна при това устройство и не натисна дезактивиращия код, всичко ще свърши.
— Вижте, не мога да ви дам револвера си.
Тонът беше по-скоро умолителен, отколкото ядосан.