Последният заложник

— Няма значение дали ще задържиш двайсет или сто и двайсет, Кен, освен че ако пуснеш сто, ФБР ще има причина да ти даде нещо в замяна.

— Първо беше една уплашена съпруга, сега станаха сто.

— И без това самолетът е твърде тежък, за да излети с всички тези хора и горивото.

Кен погледна през прозореца вдясно.

— Виждаш ли цистерната?

Кет погледна навън.

— Да.

— Щом свърши да налива гориво, се махаме оттук.

По гърба й полазиха ледени тръпки.

— Кен, със сто и двайсет пътници, багаж и пълен резервоар няма начин да излетиш от тази писта. Ще убиеш всички.

— Ще видим, Кет.

Тя се вторачи в него. Улф нагласи климатичната инсталация и налягането, после взе микрофона на радиоуредбата и натисна копчето.

— Драги пътници, ще има малко забавяне, докато ви освободя от самолета. Може да се наложи да го направим на друго летище. А през това време, за да не се изкуши някой, ще херметизирам самолета, така че не се опитвайте да отваряте вратите или аварийните изходи.

Той остави микрофона. Кет поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Какво?

— Ами децата?

Той я погледна озадачено.

— Какви деца?

— На борда има деца, които ти тероризираш от няколко часа. Те плачат, треперят и се притискат до родителите си. Така ли отмъщаваш за смъртта на Мелинда? Твоето момиче е било тероризирано, измъчвано и убито. Ти правиш същото с тези деца.

— Млъкни, по дяволите! — избухна той. — Как се осмеляваш да сравниш краткотрайното неудобство на хората отзад с онова, което направи Лумин? — Очите му искряха от гняв. — Искаш да говорим за деца, така ли? Добре тогава. Ето за това например.

Той бръкна в джоба на ризата си, извади нещо и със сила го стовари пред нея. Беше снимка на усмихнато момиченце.

— Мелинда ли е? — попита тя.

Той кимна.

— Това е детето, което обичам. Освен това, откъде знаеш, че в самолета има деца?

— Има, и ти също го знаеш — тихо и настоятелно отговори Кет. — Ти искаш да хванеш убиеца на Мелинда и не те е грижа за въздействието от онова, което правиш, върху другите деца.

Кен прибра снимката в джоба си и поклати глава.

— Глупости. Няма деца.

— Обади се на стюардесите. Хайде, попитай ги.

Той изправи рамене, погледна я гневно и тресна с длан по ръба на контролното табло. Кет изтръпна.

— По дяволите, не ме ядосвай! Накарах те да дойдеш тук, за да пречупиш Бостич, а не да поемеш контрола върху ситуацията.

— Знам, Кен. Ти държиш всички карти. Имаш бомба и револвер. Готов си да отнемеш живота ми, за да получиш онова, което искаш, и да убиеш всички на борда. Но също така знам какво се опитваш да направиш и че в момента си смутен, понеже не си помислил за децата. Освен това знаеш, че имам право и…

— Стига! — изкрещя той.

— Не! — извика тя. Очите й блестяха. — Няма стига! Децата не ти трябват на борда, за да постигнеш целта си. Чуй ме, Кен! ФБР иска напредък под формата на освободени пътници, а и какво са виновни децата, за да изживяват този кошмар! Мислиш ли, че не са ужасени, като виждат родителите си уплашени? Мислиш ли, че не разбират заплахите ти?