Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Той вдигна револвера и я погледна. Дишаше тежко. Челюстите му бяха стиснати. Очите му горяха. Сърцето на Кет подскочи.
Кен обаче насочи револвера към слепоочието си. Показалецът му се плъзна към спусъка.
— Недей, Кен!
— Кет… — Той затвори за миг очи, после ги отвори и преглътна с усилие. — Може би трябва да свърша всичко сега и тук. Щом не мога да разоблича Бостич и Лумин, по-добре да го направя. И без това с мен е свършено.
— Кен, за бога, поне първо дезактивирай бомбата!
Той погледна електронния спусък и кимна.
В главата й се блъскаха противоречиви мисли. Ако го оставеше да дезактивира бомбата и да се застреля, всичко щеше да свърши, но това не решаваше въпроса с Бостич и Лумин. Ако го разубедеше, щеше ли да стане съучастничка в похищението? Щеше ли да бъде отговорна, ако после се случеше нещо ужасно?
— Кен, дезактивирай бомбата, преди пръстът ти да е изпуснал спусъка. Освободи пътниците и ми позволи да разпитам Бостич.
Той я погледна в очите.
— Кет… недей да…
— Какво, Кен? — тихо попита тя. — Да не се меся ли? Хайде. Съзнаваш, че не си помислил за децата. Пусни ги! Освободи онази бременна жена и прибери револвера. Не си помисляй да се застреляш, преди всичко това да е свършило, но поне дезактивирай проклетата бомба. Ами ако се спънеш и изпуснеш спусъка?
Той бавно кимна, отпусна револвера и взе микрофона на радиоуредбата.
Кет не откъсваше очи от него.
— Анет, има ли деца на борда?
Женският глас от другата страна на линията беше хладен и монотонен.
— Разбира се.
— Колко са?
— Не съм ги броила, Кен, но има едно бебе, няколко под десет години и вероятно две-три на единайсет-дванайсет. Защо?
Улф гледаше Кет в очите, но в погледа му нямаше присмех.
— Всички деца, техните родители и жената, чийто съпруг оставихме в Дуранго, ще слязат. Другите остават. — Кен разкопча предпазния си колан и отново погледна Кет. — Затегни колана си и не ставай от това място.
После взе револвера, затъкна го в колана си и излезе.
Кет веднага натисна бутона на предавателя и прошепна:
— Дейн, чуваш ли ме?
— Да — мигновено отговори той.
— Той ще освободи децата и родителите. Можеш ли да ги вземеш на борда си, или да ги уредиш да останат на летището?
— Няма проблеми.
— Говори ли с Франк?
— Да. Каза, че сега Вашингтон ръководи операцията и че са тръгнали подкрепления да обездвижат похитителя.
— Не, Дейн! Обади му се да им каже, че не могат да рискуват! Обработвам Улф. Не трябва да докарват нищо, защото ще го уплашат.
— Ще им предам, Кет, но твоят приятел Франк мисли, че е твърде късно.
— Тогава се свържи с Вашингтон. Франк ще ти каже номера. Обясни им, че имам напредък, но искам всичко, което могат да намерят за Бостич.
— Как да говорят с теб?
— Още не знам. Чакай малко.
По радиоуредбата Кен каза на всички семейства с деца да вземат багажа си и да се приготвят да слязат от самолета.
— Вратата се отваря, Кет — рече Дейн.
— След малко ще излязат. Кажи на Вашингтон, че ще използвам или клетъчен телефон, или ще говоря чрез теб.
— Имаме сателитен телефон. Бил каза, че можем да го включим, когато ти потрябва.
Тя надникна през открехнатата врата и видя пътниците, които се бяха наредили да слязат. После отново се чу включването на радиоуредбата.
— Знам, че всички искате да слезете, и бих желал да мога да ви пусна. Но страхливецът, когото преди известно време видяхте да бяга по пътеката между редовете, Рудолф Бостич, прокурорът, който пусна на свобода убиеца на дъщеря ми… Докато Бостич не подпише самопризнания, не мога да освободя никой от вас. Мелинда… така се казваше дъщеря ми…
Чу се сподавено ридание и радиоуредбата млъкна. През отворената врата Кет видя, че лявата ръка на Кен е отпусната до тялото, а пръстите още стискат бутона на малкия електронен спусък. После Улф се прокашля.
Радиоуредбата отново изщрака.
— Мелинда не би искала да плаша деца. Затова искрено се извинявам на младите хора на борда. След около пет минути ще спусна стълбата и можете да слезете. Искам да освободя и госпожата, чийто съпруг оставихме в Дуранго. Само… моля ви… не забравяйте какво ви казах. Помнете дъщеря ми. Знам, че нарушавам закона. Но законът не помогна, затова нямам друг избор.