Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Странно — каза Кен, погледна към небето и поклати глава. — Наистина странно.
— Ти поръчваш музиката. Аз само се опитвам да танцувам.
Той я погледна в очите. Усмивката му помръкна.
— Кет, не си помисляй дори за секунда, че не знам какво кроиш.
— И какво кроя, Кен?
— Ти си агент на ФБР, за бога, въпреки крехката си женствена фасада. Много добре знам, че си обучена да убиваш такива като мен.
Тя изведнъж се засмя — някак насила, но достатъчно неловко, за да го изкара от равновесие повече от всякога.
— С какво ще те убия, Кен? С голи ръце ли? Едва ли ще мога да те сграбча за врата.
— Въпреки това, дръж ръцете си скръстени.
— Добре. Имаш право. Те могат да бъдат смъртоносни оръжия.
Улф се усмихна неволно.
— Опитваш се да ме измамиш, млада госпожице.
— Не е вярно, Кен!
— Искаш да повярвам, че се съмняваш в Бостич, но всъщност не мислиш, че е излъгал. Нито че аз казвам истината.
Тя поклати глава. Изражението й беше сериозно.
— Не. В гласа на този човек има нещо, което издава не само страх.
— Да, преди всичко той е един надут задник.
— Позволи ми да опитам, Кен. Моля те! Ще се откажа веднага, щом решиш, че нищо не става.
Той пак се вторачи в очите й. Дали имаше начин да й позволи да опита, без да му се изплъзне контролът над положението? Ако й разрешеше да разпита Бостич, щеше да се отърве от безкрайните разтакавания.
Улф направи крачка назад, насочи револвера към главата й и кимна към боинга.
— Добре, Кет, можеш да се присъединиш към групата.
Тя се стресна и вирна глава.
— Искаш да кажеш, че нямаш нищо против да се кача на борда?
— Не, агент Бронски. Искам да кажа, че ти току-що стана заложник.
21.
Регионално летище, Телърайд, Колорадо — 15:30
Няколко минути след като Улф излезе от пилотската кабина, Рудолф Бостич седя неподвижен. Стискаше ремъка и се опитваше да разгадае звуците, които достигаха до него. После чу вратата на самолета да се отваря, разнесоха се приглушени гласове и той реши, че командирът е слязъл на пистата.
Проблемът с електронния спусък изглеждаше лесен. Достатъчно беше непрекъснато да държи ремъка опънат. Нямаше значение къде се намира тялото му — копчето оставаше натиснато.
Бавно и внимателно Рудолф се измъкна от мястото си, приклекна до седалката и плъзна ръка към макарата в основата.
И изведнъж залитна и ремъкът се изплъзна от пръстите му, изплющя и автоматично се нави. Бостич стисна очи и зачака експлозията.
Нищо.
Той се хвана за облегалката на седалката на помощник-пилота и се изправи. Потърси малкия електронен спусък, но не го намери.
Изводът беше потресаващ, но неизбежен.
„Копеле! Спусъкът не е тук. Вероятно изобщо няма такова нещо.“
Няколко мига стоеше потресен. Сетне долепи око до малката шпионка. Дневната светлина струеше през отворената врата. Видя главите на неколцина от пътниците, но от Кен Улф нямаше и следа.
Бостич предпазливо се наведе над седалката на пилота и погледна през прозореца вляво. Улф стоеше на десетина метра, с гръб към самолета, и разговаряше с млада жена, която вървеше към него. Може би Рудолф щеше да успее да се измъкне и да отвори някоя от задните врати на боинга.
За миг през съзнанието му премина леко и далечно угризение, че ще остави самолет, пълен със заложници, но той бързо изби тази мисъл от главата си. Отказваше да повярва на Улф, че ще постигне целта си, ако взриви всички на борда. Това беше позьорство. Мина му през ум да обясни бягството си на хората, които бяха заложници заради него, но отхвърли и тази идея.
Ако Рудолф не беше на борда, Улф нямаше причина да продължи с отвличането, затова защо би наранил някого?
„Добро обяснение — реши той. — Ако нещо се случи, след като сляза от самолета, ще го кажа в своя защита.“
Открехна вратата на пилотската кабина и надникна към отворения изход. Улф беше там, с гръб към самолета.
Рудолф се наведе и влезе в първа класа. Изправи се и хукна към задната част на пътническия салон, без да обръща внимание на учудените погледи, които проследиха движенията му.
Стигна до помещението за екипажа и един мъж му препречи пътя.
— Господине? Да не сте се побъркали?