Последният заложник

— Часовниковият механизъм е дезактивиран… Оставаха осем секунди — съобщи тя по предавателя, сетне извика: — Кен?

— Да, Кет? Намериха ли го?

Тя поклати глава. Улф погледна часовника си, после нея.

— Остават шестнайсет минути, Кет.

— До какво, Кен? Ами ако отнеме повече време?

Той поклати глава.

— Крайният срок не подлежи на преговори.

— Ти искаш Бостич, нали?

Внезапен повей на вятър развя косите й и Кет се опита да ги приглади. Улф се огледа, за да се увери, че никой не се промъква към него, после пак се обърна към нея.

— Знаеш, че искам Бостич. Искам да направи самопризнания, за да могат да осъдят Лумин.

— Ако ми дадеш малко време, аз мога да го накарам да признае. Съгласна съм, че вероятно лъже.

Кен отново погледна през рамо. Цистерната с горивото я нямаше. Осемте хиляди литра, които му бяха налели, щяха да стигнат за не повече от два часа и половина.

После погледна револвера на заместник-шерифа в ръката си. Гарсия стоеше зад агентката.

— Не се шегувам, Кен — продължи тя. — Знам за изслушването пред съдията и за детектива и мисля, че Бостич лъже. Но ако не говоря с него очи в очи, едва ли ще мога да го докажа.

Кет тръгна към него със същата бавна и равномерна крачка, с която Улф се бе приближил до заместник-шерифа.

— Какво предлагаш? — попита Кен.

— Дай ми време да се кача на борда на самолета и да разпитам Бостич. Той не ме харесва и аз не го харесвам, затова ще видим докъде ще доведе това. Ако не излезе нищо, ще си тръгна. Можеш да ме изриташ винаги когато поискаш. Ще се върна на гълфстрийма и ще продължим да говорим по радиовръзката.

Вятърът опъна блузата й, разкривайки женствените й очертания, и Кен видя, че не носи кобур под мишницата.

— Крайният срок още е в сила, Кет.

Тя кимна.

— Добре, но какво ще направиш после? Ще взривиш ли всички, докато все още има шанс за успех? Ще бъде много жалко.

— Имам по-добър план — каза Улф. — Не се ли питаш защо не те спирам?

— Не.

— Замисляла ли си се за собствената си безопасност? Въоръжен съм с бомба и с револвер и съм адски отчаян и опасен. Защо се приближаваш до мен? Толкова ли си смела?

Тя се изсмя и погледна встрани, после отново се вторачи в очите му.

— Смела ли? Шегуваш ли се, Кен? Коленете ми… треперят. Ти плашиш всички ни до смърт, но предпочитам да говорим лично, а не по радиопредавателя. Пък и не мога да разпитам Бостич по този начин. Въпреки онова, което мислиш за мен, аз искам да ти помогна да решиш случая с убийството на дъщеря ти, както и да приключа с това… похищение.

Той се усмихна. Тя направи още една крачка и спря.

— Винаги съм вярвала сляпо на пилотите — рече Кет. — Може и да ме помислиш за луда, но това е било усещането ми винаги, когато съм сядала в самолет. И през ум не ми е минавало, че командирът може да ме отвлече.