Последният заложник

— По дяволите, много те бива — неочаквано рече Кен.

— Само се опитвам да разбера какво искаш, Кен — невинно отговори тя.

Той посочи с револвера към вратата.

— Хайде, влизай в кабината и сядай на мястото на помощник-пилота. Бързо.

Тя го погледна в очите.

— Какво си намислил, Кен?

— Влизай!

— Не го убивай, Кен. Не прави глупости!

— Какво? — възкликна той възмутено. — Да застрелям единствения негодник, който знае нужната ми информация? Едва ли. Влизай вътре, Кет!

— Или какво? Ще ме убиеш ли?

Звукът от зареждането почти я оглуши, но тя не забеляза, че пръстът му не е на спусъка.

— Имам още един, последен шанс да хвана Лумин, като изтръгна самопризнания от Бостич. Няма да имам повече възможности. Попречиш ли ми, наистина ще те застрелям, Кет.

— Добре — тихо каза тя.

— Снощи имаше и други възможности с Лумин. Днес има само една.

Той внимателно освободи ударника.

Кет кимна.

— Добре, отивам.

Влезе в пилотската кабина и тромаво се намести на мястото на помощник-пилота, опитвайки се да овладее треперещите си крайници. Допреди няколко секунди беше почти сигурна, че ще може да го разубеди, но сега увереността й се бе изпарила.

Главата й още се въртеше. Сети се за чантата си, която бе останала в другия самолет. Пистолетът й беше там. Там бяха служебните й документи, кредитните карти и нещо, които Кен Улф не трябваше да вижда — разрешителното й за пилот.

Тя огледа бутоните, калъфа с картите и кабела на слушалките. Наведе се наляво и погледна през открехнатата врата. Кен сваляше от багажното отделение над седалките някакво куфарче.

Кет включи слушалките и натисна бутона на предавателя.

— Пет Лима Лима, чувате ли ме?

— Тук сме, Кет — отговори Джейсън. — Какво става?

Тя се поколеба за секунда — чудеше се дали да не излъже.

— Обадете се на Франк в Солт Лейк Сити и му кажете какво се случи.

— Видяхме револвера, Кет. Доброволно ли се качи на борда?

— Не… но ще се опитам да овладея ситуацията. Кажи му да информира Вашингтон и да чака на телефона.

Някакъв звук я накара да се обърне. Кен Улф стоеше на прага и държеше куфарчето.

— Успееш ли да изтръгнеш самопризнания от Бостич, ти гарантирам овладяване на ситуацията.

Тя се вгледа в очите му, но не видя гняв.

— Нали каза, че мога да използвам телефон.

— Това е радиопредавател, както много добре знаеш. Не прекъсвай връзката.

— Къде е Бостич?

— Отзад. Седи и трепери от страх.

— Да отида ли да поговоря с него?

Кен не обърна внимание на въпроса. Седна на пилотското място и плъзна лостовете напред.