Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
22.
Регионално летище, Телърайд, Колорадо — 15:50
Анет видя как и последното семейство свали ръчния си багаж и разтревожено тръгна напред. Съпругата се обърна да стисне ръката на възрастен мъж на съседната седалка.
— Вървете. Всичко ще бъде наред — каза той.
Едно момче стана и се огледа несигурно, после видя Анет.
— На колко години си? — попита тя.
— Ами, на четиринайсет… Всъщност този месец ще стана на петнайсет. Може ли да сляза?
Анет кимна и посочи към изхода. По лицето му пробягна лека усмивка. Обърна се и посегна да свали багажа си. Противният собственик на туристическата компания, който седеше до него, му каза нещо, което Анет не чу. Момчето се огледа уплашено, после кимна. Той грабна куфарчето си, изправи се и заедно тръгнаха по пътеката между редовете. Анет си спомни името му — Блайнхайм.
Бяха доста пред нея, но тя хукна и бързо ги настигна.
— Господине?
Той се престори, че не я чува.
— Господине! Спрете!
Пътниците в самолета ги гледаха.
Блайнхайм се обърна и се поколеба. Държеше момчето за рамото.
— Това вашият син ли е?
— Да не би да искате свидетелството му за раждане? — сърдито възкликна той.
Тя погледна момчето.
— Баща ли ти е този човек?
Момчето видимо се паникьоса.
— Това е смешно! Разбира се, че съм му баща.
— Не питам вас, господине.
Анет направи знак на момчето да се приближи до нея и прошепна:
— Трябва да ми кажеш истината. Твой баща ли е този човек?
Младежът поклати глава.
— Не, госпожице.
— Роднини ли сте?
— Не.
— Виждал ли си го някога?
— Не. Но нямам нищо против.
— Аз пък имам.
Тя се обърна към Блайнхайм, който създаваше неприятности от самото начало на полета, и рязко каза:
— Веднага се върнете на мястото си!
Момчето тръгна към изхода.
Кен наблюдаваше сцената.
— Какъв е проблемът, Анет?
Обзеха я противоречиви чувства. Той беше похитител, но и командир на екипажа. Анет можеше да помогне на някой друг пътник да избяга, но се бе въздържала. Тя се вторачи в противния тип, спомняйки си нахалството му и обидното му поведение в началото на полета, и решението изведнъж стана по-лесно.
Блайнхайм стоеше, широко отворил очи от ужас, и отстъпваше назад.
— Какво става, Анет? — пак попита Кен.
— Онзи гадняр, за когото ти казах в Колорадо Спрингс. Току-що опита да се измъкне, преструвайки се, че е баща на едно момче.
Улф помълча, после каза:
— Анет, сложи му предпазния колан, после включи радиоуредбата и кажи на всички пътници какво се е опитал да направи. Съобщи името му и името на компанията му.
Тя се усмихна за пръв път от няколко часа.
— С удоволствие, Кен.
На борда на „Гълфстрийм 5ЛЛ“ — 15:52
В пилотската кабина на гълфстрийма Бил Норт и двамата му пилоти напрегнато наблюдаваха пътниците, които излизаха от боинга. Надяваха се да видят повече хора, но когато стълбата започна да се вдига, на пистата бяха стъпили само четиринайсет.
— Дейн, ако си съгласен с онова, което обсъждахме, дай ми микрофона, ако обичаш.
— Разбира се — отговори Бейли и даде микрофона на Норт.
— Кет, тук е Бил Норт. Чуваш ли ме?
Последва кратко колебание. През страничния прозорец на боинга видяха как Улф сяда на мястото си.
— Тук съм, Бил. И Кен Улф също.
— Ясно. Искам да говоря с него.
Дейн погледна шефа си и отново кимна, сетне отмести очи към Джеф, който помагаше на пътниците да се качат на гълфстрийма.
— Тук е Кен Улф. С кого разговарям?
— С Бил Норт, командире. Аз съм собственикът на гълфстрийма и както знаете, вицепрезидент на авиокомпания „Еърбридж“. Имам едно предложение.
— Какво правите тук, господин Норт? — стъписано попита Кен.
— Тук съм през цялото време. Подготвях се да излетя към нашето главно управление, когато вие се появихте на летището в Солт Лейк Сити.