Тайните на Марсилия

Клуб "Корней" беше един от онези легални игрални домове, за които вече стана дума в предната глава. По принцип трябваше да включва единствено членове, приети с общо гласуване и плащащи членски внос от двадесет и пет франка. Но в действителност всеки можеше да влезе и играе. За запазване на привидно благоприличие в началото само се бяха задоволили да окачат списък с имената на новопостъпилите. Или пък от външните лица се изискваше бележка от някой от членовете. Но много скоро престанаха да я искат и да си правят труда да съставят списък. Всеки, който желаеше, можеше да влезе.

Разбира се, Совер беше честен човек, неспособен на подлост. Но обичаше удоволствията и покрай този живот си бе създал странни приятелства. Наивно казваше, че предпочита да живее с мошеници вместо с почтени хора, защото последните го отегчавали, докато мошениците го забавлявали. Инстинктивно търсеше съмнителни компании, където можеше на воля да се разпусне и повесели както той си знаеше, тоест вдигайки луда врява. Впрочем под добряшката физиономия се криеше рядка хитрост и предпазливост: никога не се компрометираше, играеше малко, веднага, щом усещаше опасност, се оттегляше. Знаеше, че по-голямата част от членовете на клуба бяха непочтени. Ходеше там, защото намираше леки жени и можеше да задоволи желанията си на парвеню.

Совер и Мариус се изкачиха по тясна стълба и влязоха в прос-торна зала на втория етаж, където бяха наредени двадесетина мраморни масички. До стените имаше дивани, покрити с черно кадифе, а в средата – плетени столове; приличаше на кафене. В дъното имаше голяма маса, покрита със зелено сукно, върху която червени ширити очертаваха два квадрата; там имаше кошница, в която се слагаха картите. Това бе игралната маса. Около нея бяха наредени столове.

Мариус хвърли уплашено поглед към залата. Задъхваше се като човек, който е паднал във водата и се дави. Сякаш влизаше и някоя пещера с диви зверове, които щяха да го разкъсат. Сърцето му силно туптеше. По слепоочията му бе избила пот. Някакво отвращение, примесено със свенливост, го задържаше неподвижен и объркан на входа.

Залата беше почти празна. Няколко мъже пиеха, а в ъгъла две жени говореха тихо и оживено. Игралната маса в дъното беше свободна, защото висящите над нея газови фенери още не бяха запалени. Постепенно Мариус се отпусна, но вените му продължаваха да пулсират.

– Какво ще пиете? – попита го Совер.

– Каквото и вие – отговори машинално младежът, който гледате уплашено и с нескрито любопитство игралната маса.

Совер поръча бира. Почти се излегна на дивана и запали пура.

– А, ето я Клерон и приятелката ѝ Инард! – извика той, забелязал момичетата, които говореха в ъгъла. – Е, какво ще кажете? Трябват ви точно такива хубавици, които ще ви помогнат да утешите мъката си.