Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Джулия изричаше заклинанието прекалено театрално, сякаш играеше в любителска постановка на Шекспирова пиеса. От пръстите й с нокти, изгризани до живеца, изригваха лъчи, обагрени в цветовете на дъгата. Тази магия беше напълно безполезна. Куентин се замисли колко ли месеци, ако не и години, Джулия си е блъскала главата, докато стигне до правилните жестове, и сърцето му се сви.
— Виждаш ли? — извика тя през сълзи. — Виждаш какво мога. Още не е късно за мен. Няма да се върна в университета тук. Кажи на твоите хора, че съм готова да постъпя веднага в колежа ви.
— Джеймс знае ли?
Джулия поклати глава:
— Няма да ме разбере. Вече не се виждаме.
Куентин искрено искаше да й помогне, но нямаше как. Беше прекалено късно. Най-добре беше да й каже истината право в очите. "Можеше да се случи с мен — помисли си. — За малко не станах като нея."
— Боя се, че не мога да съм ти полезен — промълви. — Не зависи от мен. Не съм чувал да променят решението си. Никой няма право на втори приемен изпит.
Докато го изричаше, си спомни, че на Алис бяха разрешили да държи изпита. Въпреки че не беше официално поканена в "Брейкбилс".
— Все пак им кажи. Нямаш право на глас, но можеш да ги подсетиш за мен, нали? Поне това можеш да направиш. — Тя отново се вкопчи в ръката му и Куентин набързо изрече контра заклинание, за да анулира нейната магия. Разноцветните лъчи разяждаха тъканите.
— Кажи им, че си видял какво мога! — Очите й бяха изпълнени с умираща надежда. — Моля те. Упражнявам се непрекъснато. Ти ще си ми учител, ще ти се подчинявам безпрекословно. Ще се преместя да живея при една моя леля в Уинчестър… Какво още искаш? — Джулия пристъпи още по-близо до него и колената им се допряха. Против волята си Куентин усети някогашното привличане помежду им. Тя иронично се усмихна: — Ще си помагаме взаимно. Навремето искаше да ти помогна.
Куентин се разгневи на себе си, задето се беше изкушил. Разгневи се на света, задето беше толкова несправедлив. Искаше му се да крещи, да ругае грозно. Достатъчно гадно беше да видиш как някой е стигнал до дъното, но… искаше му се да е всеки друг, не и Джулия. Джулия вече беше изпитала повече мъка, отколкото той щеше да изпита през целия си живот.
— Чуй ме, скъпа — промълви. — Ако им съобщя за теб, ще те намерят и ще ти изтрият паметта. Този път наистина.
— Нека дойдат! — озъби се тя. — Вече опитаха. — Дишаше тежко, беше пребледняла още повече. — Само ми кажи къде е училището. Къде бяхме с теб. Скъсах се да го търся. Кажи ми къде е и няма да те тормозя повече.
Куентин не можеше да си представи какво щеше да му се случи, ако Джулия цъфнеше в Къщата и заявеше, че той й е показал пътя.
— В северната част на щата Ню Йорк. Някъде край река Хъдсън, не знам точно къде. Близо е до Уест Пойнт, но те го превръщат в невидимо. Дори аз не мога да го намеря. Все пак обещавам да им кажа за теб, щом толкова държиш.
Само влошаваше положението. Може би трябваше да блъфира, да измисли по-правдоподобна лъжа. Само че нямаше връщане назад.
Джулия го прегърна, сякаш краката й се бяха подкосили от облекчение, и той не се отдръпна. Преди години мечтаеше тъкмо за този миг.
— Не можаха да ми изтрият спомените — прошепна тя, притиснала лице до гърдите му. — Разбираш ли? Не можаха!
Куентин усещаше биенето на сърцето й и сякаш с всеки удар чуваше думата срам, срам, срам. Джулия беше толкова умна, защо не я бяха приели? Джулия имаше място в "Брейкбилс", не той. "Този път наистина ще изтрият паметта й — помисли си. — Този път Фог ще се постарае да не се издъни. Но за нея ще е по-добре. Ще възстанови душевното си равновесие, ще се върне в университета, ще се сдобри с Джеймс и ще продължи да живее нормално."
На другата сутрин Куентин се озова обратно в "Брейкбилс". Другите вече бяха тук и се изненадаха, че е изкарал толкова дълго във външния свят. Повечето бяха издържали с родителите си едва четирийсет и осем часа. Елиът пък изобщо не си беше ходил у дома.
Във Вилата беше тихо и прохладно. Куентин отново се почувства в безопасност. Върнал се беше там, накъдето го теглеше сърцето. Елиът шеташе в кухнята. Донесъл беше бутилка бренди и картон с дузина яйца и се опитваше да приготви нещо като яйчен пунш, който всички отказаха да пият. Той обаче не искаше и да чуе. Джош и Джанет се забавляваха с някаква идиотска игра на карти, много популярна в "Брейкбилс". Куентин я използваше да демонстрира умението си да прави трикове с карти, затова никой не искаше да играе с него.