Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
После нещо се случи с един от най-главните им хероинови канали, който им беше входната точка в Европа. Както беше казал един техен колумбийски колега, с когото Шахматиста и неговите бизнес координатори бачкаха по веригата... (Шахматиста нямаше шефове, отдавна се беше разбрал да не го занимават с някакви си класически йерархически отношения. Беше им показал, че е точен и лоялен, когато му се плаща, но също така им беше показал, че ако някой го ебава, е безкомпромисен. Един объркан чиновник, опитал се да го юрка нещо, беше намерен пред компютъра в офиса си със забита в лявото око химикалка. В челото му пък беше забита, всъщност все едно с чук закована, шахматна фигура - пешка. След този случай вече никой не се опитваше да го овладява, а започнаха да го възприемат като добронамерена към тях природна стихия. Никой не се и опита да го накаже, защото чиновниците растат по дърветата, а истинските убийци се раждат по един на около сто милиона.) Та техният колумбийски колега беше казал, че ако искаш като хората да опънеш Европа, трябва да минеш през гъза й, който се казва България. Държавата мечта за наркопласьорите - на всяко кило кокаин, което се хващало, спокойно минавали по сто, а както казвали местните, „При нас не държавата си има мафия, а мафията си има държава“. Смешното било, че с гордост го казвали някак си.
Обаче нещо се бе случило с този техен канал за хероин. Колумбийците бяха казали, че всичко им е окей, работели с подобна структура, „Звеното“ се казвала, и пичовете били по-точни дори от предишните, пък и по-ефективни. Каналът за хероин обаче беше изчезнал, а дилърите и местните координатори сякаш се бяха изпарили. (Всъщност точната дума не беше „изпарили“, а „разтворили“, но това се разбра по-късно, по време на разпитите на заловените морски лейтенанти и сержанти от структурите на „Звеното“.) Ето защо полковник Кузнецов извика Шахматиста по спешност в щабквартирата си в Киев, а пък той по това време се беше хванал да въдворява мир в някаква забутана нова африканска държава с все още неопределено име.
Бяха разпределили бившия майор от КГБ, понастоящем полковник, в Киев. Това стана след перестройката, която всъщност ловко бе дирижирана от големите кукловоди в Москва, които бяха подредили така пъзела, че ако не бяха направили свинщина на световно равнище, а си бяха впрегнали усилията, пък и уменията в полза на общото благо, а не само на собствените си олигархчета, всичко щеше да е цветя и рози, мед и масло, ама и това е друга история. Полковникът ловко беше яхнал вълната на промените и се беше издигнал много високо, само един етаж и няколко години вярност го деляха от офиса в Москва, откъдето вече щеше да дърпа конците на игри в целия свят и да има в ръцете си неограничавана власт. Той беше търпелив обаче и можеше да чака, знаеше, че лесно ще изпълни поставената му задача да възстанови канала през България и да прочисти вредителите с помощта на Шахматиста и неговата шайка военни главорези и психопати. Беше звъннал няколко телефона на най-високо ниво и бе получил кратък доклад от шефа на българските местни структури, възрастен другар, който явно беше силен и много добър играч, щом се бе задържал в играта след падането на режима. В доклада пишеше, че „Звеното“ се управлява от няколко странни млади мъже, действащи под прикритие и използващи за параван марионетки, в които само изглеждало, че е концентрирана цялата власт, а те си живеели нормален и относително скромен живот, без някой да ги закача, заплашва или да знае какви са.
Интересни типчета трябва да са тези младежи, помисли си Кузнецов. Рядко се случваше в тези среди сребролюбието и жаждата за власт да не обземат замесените в игрите. Но точно такива алогични субекти бяха опасни, защото бяха непредсказуеми, и именно това обясняваше до известна степен случилото се с канала за хероин. Местният шеф на структурата - Никита някой си се казваше, беше докладвал, че момчетата са професионалисти, коректни, но когато ставало дума за хероин, нямало никакъв шанс да отстъпят, имали принцип. Като усетили, че транзитът за Европа минава през техните територии, веднага отреагирали. Беше казал също, че от преговори нямало смисъл, и по този начин им беше подписал смъртните. Не че не можеха да пренасочат канала да минава през Румъния, то и техните политици бяха същите продажни курви като българските, но това беше принципен въпрос, а принципът на Организацията беше, че всичко става по нейния начин - без преговори, без компромиси и без даване на избор.
И така Шахматиста и цялата му банда от над сто войници се вдигнаха от Африка и лека-полека, на части, се насочиха към България само с една задача - „Звеното“ да изчезне, да бъде изтрито от лицето на земята и на негово място силово да се наложат структурите на Организацията. Кузнецов не си направи труда да уведоми местния им представител, този Никита еди-кой си, защото дядката нещо бе тръгнал да им се обяснява, и ако не участваше толкова активно в една атомна сделка, чиято цел бе завличането на няколко милиарда, които от джоба на българите трябваше да кацнат директно в касите на Организацията, та ако не участваше в тази сделка, щеше рязко да отиде да се обяснява в отвъдното. Но засега щеше да мине метър, защото държеше няколко отбора местни политичета така силно за топките, че можеше да ги кара да правят каквото си иска, пък и техен човек беше все пак.