Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Може и така да се каже - забележимо се отпусна той, след като разговорът се прехвърли от неговата сбирка книги на друга тема.
- А познавате ли библиофили от други страни?
- Разбира се. Често съм в Европа.
- Като частно лице ли пътувате? За да събирате книги за колекцията си?
- Така или по работа, на някоя конференция. Това също се случва. Освен това от време на време извършвам оценки на имущество по поръчки на застрахователни компании.
- Тоест, ако човек като вас не знае кой е Бродер Лисхолм Кнудтзон, това означава, че Кнудтзон не е имал и няма някаква значима сбирка?
Фелиша наблюдаваше израза на лицето му. Бе го настъпила здравата по мазола - в това нямаше никакво съмнение. Той се поколеба, преди да отговори.
- Не съм казвал такова нещо. Светът на обичащите книгите е огромен, а точно за скандинавските колекции знам твърде малко.
- Разбирам. Със сигурност обаче няма да възразите, ако ви помолим да изясните повече неща за този Кнудтзон. Сигурна съм, че ще се справите с това доста по-бързо от нас. Полицията трябва да знае за тази книга всичко възможно. Както за подвързията, така и за съдържанието.
- Ще положа всичките си усилия - замисли се задълго Невинс. Най-накрая каза: - Между другото, летя за Европа следващата седмица.
- Наистина ли? И къде отивате?
- Във Франкфурт.
- Там, струва ми се, всяка година има панаир на книгата? - Фелиша се учуди колко много знаеше самата тя.
- Така е, но не отивам на панаира. Ще оценявам частна сбирка. Собственикът иска да я застрахова в американска застрахователна компания, а компанията ме покани да определя цената й.
- Ясно, разбирам.
- Възнамерявам да се срещна с някои свои немски колеги. Може те да ни помогнат за този Кнудтзон.
Фелиша взе подвързията и я прибра обратно в пластмасовия плик, а пликът - в папката си. Благодари любезно на домакина си и си взе довиждане. Когато вече излизаше, Невинс изведнъж каза:
- Фелиша Стоун. Името ви ми се струва познато. Да не би случайно да сте учили в един клас със сина ми - Шон Невинс - в гимназията?
Тя трепна.
- Така е - много й се искаше да добави: „Не е толкова лесно да забравиш човека, който те е накарал насила да му направиш минет”. Вместо това попита: - Как е Шон?
Разстрои я откритието, че отговорът на този въпрос не й е съвсем безразличен. През целия си живот като възрастна се бе опитвала да забрави този мерзавец, но той бе заседнал в нея като трън. Изведнъж разбра, че би й доставило удоволствие да чуе, че с Шон не всичко е наред. Наистина, вероятността за такъв отговор бе твърде малка.
- Женен е и има две славни дъщерички. Работи като юрисконсулт в Ню Йорк.
И защо ли не бе учудена?
- Това е много удачно - казала това, тя затвори вратата след себе си и се отправи към изхода.
По пътя от библиотеката си мислеше: „Не съм напълно сигурна, но сдържаността, с която говореше за тази подвързия, не бе ли малко преувеличена? Нима току-що откритият палимпсест не вдъхновява реставратора така, както се вдъхновява археолог от неизследвани руини на град, независимо дали написаното там е бълнуване, или не е? Дали пък добричкият господин Невинс не крие нещо?”
Стигнала до колата си, тя не седна веднага зад волана. Първо извади айфона си и се обади на Лаубах. Той веднага вдигна слушалката.
- Какъв е проблемът, златце?
- Когато намерихте тази книга - започна без каквото и да било предисловие Стоун, - колко други книжа на Бонд успяхте да прегледате?
- По-голямата част, но съвсем повърхностно. Целенасочено търсехме книга без подвързия. Втори номер в списъка на приоритетите ни бяха техническите задачи. Вие, стратезите, ще получите четивото си, едва след като ние разгледаме през лупите си всеки квадратен сантиметър от местопрестъплението. Нали знаеш реда?
- Знам го. Интересува ме обаче дали някой не е видял сред книжата в кабинета на Бонд снимки или дори рентгенови снимки?
Лаубах отговори, без да се замисля:
- Не, доколкото знам.
- Е, добре - проточи разочаровано Фелиша.
- А трябваше ли да има такива? Имаш парчета от мозайката, които съвсем не могат да се подредят ли?
- Не знам. Струва ми се, че съм на прав път и научавам все повече и повече, но нищо не се връзва.
- Разбирам. Но би трябвало първа да се сетиш за нещо, защото си по-млада от мен.
- И какво е то?
- Днес повечето картинки не се търкалят под краката.
- Разбира се, че не. Само аз мога да си представя големи рентгенови снимки, които обикновено се закачват по екраните.