Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Мемориалната библиотека „Боутрайт” бе разположена във величествена сграда от червени тухли с прозорци, гледащи към малкото езеро Уестхямптън, сърцето на корпуса. Както и по-голяма част от сградите на университета, библиотеката бе в неоготически стил. За мнозина американци именно този стил бе висшето въплъщение на почтената древна ученост. Самата сграда бе построена през петдесетте години на 20. век, за да се въведе най-сетне порядък в готвещото се да излезе извън контрол събиране на книги. Сградата може и да изглеждаше почтена, но не бе точно древна. Освен това Фелиша знаеше, че набиващата се в очите часовникова кула е снабдена с електронен механизъм, който два пъти дневно развличаше с музика потъналите в дълбоки размисли студенти и преподаватели.
Тя паркира колата до езерото и по пътеката, минаваща покрай часовниковата кула, стигна до библиотеката. Намери кабинета на Невинс-старши на третия етаж. Почука и звучен бас я покани да влезе.
Кабинетът на Невинс определено принадлежеше на човек, за когото книгите не бяха само източник на знания, но и признак за високо обществено положение. Стените бяха скрити от пода до тавана от книжни рафтове. Невинс стоеше пред масивно бюро и протягаше ръка за поздрав. За голямо нейно учудване той изглеждаше много дружелюбен. И се оказа, че не е облечен официално - с риза с копчета и къси ръкави и бежов туристически панталон. Косата му бе напълно бяла, но все още гъста. Бръчките на челото му и торбичките под очите му придаваха вид на добричък дядо. Съвсем не приличаше на човек, готов да удари ближния си, например с лост, и още по-малко - на престъпник, одиращ кожата на още недоубитата жертва. Тя също му подаде ръка, за да се запознаят. Ръкостискането му се оказа образцово - нито твърде слабо, нито много силно. На пръв поглед Невинс-старши й направи добро впечатление, доколкото бе възможно това в случая.
С Невинс вече бе разговарял Рейнолдс, така че можеха да пропуснат някои от задължителните въпроси. Освен това Фелиша бе съобщила предварително за пристигането си по телефона и бе казала за какво иска да си поговорят.
- Притежаваната от По книга на Байрон... Смяташе се за една от малките загадки на музея. Никой не знае със сигурност откъде се е взела. Разбира се, че е истинско съкровище - първото издание на „Странстванията на Чайлд Харолд” само по себе си е голяма рядкост - обаче при този екземпляр бяха открити допълнително цяла поредица интересни особености. Най-напред-подвързията. Винаги съм бил сигурен, че е с изключително качество. За това говореше цветът й - сив, почти бял. Но от човешка кожа? Това е ужасно! Преди няколко месеца открихме, че корицата по-скоро е палимпсест.
- Тоест, искате да кажете, че преди на нея е пишело нещо? - попита тя, радвайки се на възможността да блесне с наскоро придобитите си знания и едновременно с това дразнейки се на желанието си да докаже нещо на бащата на Шон Невинс.
- Точно така - не без учудване се съгласи. - У вас ли е?
Фелиша отвори папката, която държеше под мишница, и извади от нея пластмасовото пликче с корицата, а след това и самата книга и постави двата плика на бюрото пред Невинс.
- Позволявате ли ми? - попита учтиво той, взимайки пликчето с корицата.
- А имате ли ръкавици?
- Естествено. Те са неотменна част от работните инструменти на реставратора - извади с усмивка чифт бели копринени ръкавици от чекмеджето на бюрото си той, сложи си ги и издърпа корицата от плика.
- Елате насам - насочи се към високата бяла маса в един от ъглите на стаята Невинс и я повика при себе си. Поставил корицата на масата, той я разгъна внимателно. Включи работното осветление над масата и извади лупа. Държейки я над корицата, той даде на Фелиша да погледне през нея. Тя можа да различи буквите, които сякаш се бяха отпечатали върху кожата, но не разбра нищо от написаното.
- Това е на латински. Страхувам се, че този палимпсест все още не е предизвикал интерес сред научните кръгове. Съвсем наскоро го открихме и никой още не се е заел систематично с разчитането му. Сигурно за това най-голяма вина има статусът му, защото са свикнали да виждат в него принадлежаща на По рядкост, а не евентуален исторически източник.
- А може ли изобщо да се прочете?
- По-скоро - да. Има различни технологии за изследването на такива текстове. Например рентгенът или мултиспектралното заснемане, позволяващо да се усили контрастът на фона и следите от изтрилото се мастило. Благодарение на тези технологии специалистите от института „Джон Хопкинс” са успели да прочетат четири пети от скрития текст на известния палимпсест на Архимед. Възстановеният текст се оказал не друго, а неизвестен досега трактат на гръцкия учен.