Злочестие [bg]

Изпуснах продължителна въздишка, когато ни заля светлината от седемдесет и първия етаж. Стар ресторант на върха на кулата — нашата цел.

Изсипахме се — сервитьорите забързано се присъединиха към останалите, които вече поднасяха храната на гостите. Меган и аз занесохме багажа си в кухнята, където цял легион готвачи приготвяше блюдата с горещи съдове и тенджерки. На участъци от тавана бяха окачени големи лампи и къпеха помещението в стерилна бяла светлина; по пода и повечето от старите повърхности бяха застлали найлон. Питах се какво ли правеха, когато искат да посолят някое ядене. Остъргваха си от стената?

Всичко се снабдяваше с електричество от няколко дебели кабела, свършващи във включени един в друг претоварени разклонители. Наистина, бяха повече от тон. За да включи нещо ново, човек трябваше да издърпа два кабела, което — бях твърдо убеден — нарушаваше някой физичен закон.

Меган опита да получи информация от един минаващ сервитьор, но бе прекъсната от провикване:

— Ето ви и вас!

Обърнахме се и застанахме срещу внушителен главен готвач, който трябва да гонеше два и десет метра ръст. Потегли приведен, за да не си удари главата в стара електрическа лампа от сол. Лицето му бе тъй изпито, все едно редовно пиеше фреш от лимонов сок и туршия.

— Стингрей? — изрева той.

Ние кимнахме.

— Нови лица. Какво стана със Сузи? Е, все едно.

Сграбчи ме за рамото и ме помъкна през претрупаната стая към килерчето, където бяха наредили съставките. Там стоеше жена с готварска шапчица и безпомощен вид, надвесена над поднос неглазирани кейкчета. Ококорила очи, тя държеше в запотените си ръце флаконче глазура и съзерцаваше кейкчетата така, както някой би гледал редица малки ядрени бойни глави, всяка с етикет с надпис Не удряй.

— Сладкарят е тук! — обяви наклонилият се главен готвач. — Спасена си, Роуз.

— Ох, слава Богу — рече младата жена, захвърли флакона с глазура и избяга.

Високият готвач ме потупа по рамото, а после се оттегли и остави двама ни в килера.

— Защо ли имам чувството, че има нещо, което не ни казват? — попита Меган. — Това момиче гледаше кейкчетата, сякаш бяха скорпиони.

— Да — кимнах аз. — Точно. Скорпиони.

Меган ме изгледа.

— Или малки ядрени бойни глави — продължих. — Това също става, нали? Разбира се, можеш да привържеш скорпион към ядрена бойна глава и това ще я направи още по-опасна. Опитваш да я обезвредиш, само че — уха — скорпион.

— Да, но защо? — не спря Меган и постави пакета си на завития с найлон тезгях.

— Хмм? А, до момента Амбразурата е екзекутирала трима различни главни сладкари, задето направили изключително лоши десерти. Имаше го в бележките на Тиа. Жената наистина си харесва кейкчетата.

— А ти не спомена това, понеже…

— Не е важно — довърших аз и извадих своя пакет. — Няма да се навъртаме достатъчно дълго тук, та да поднасяме сладкиши.