Хайка за вълци

Докато говореше така, Мишона нежно галеше четинестата му брада, а той стоеше като схванат, чудеше се с кой ум позволява на тази жена да го пипа по лицето и в същото време изпитваше двойно чувство на срам и удоволствие от нейната близост. Тя отдръпна ръката си, запали нова цигара и се умълча. Тенджерата завря, вдигна се пара и замириса на ядене, в печката пропука главня. Залязващото слънце се скри зад облак, в кухнята притъмня и в ъглите се спотаи мрак. Димът от цигарата на Мишона се точеше право нагоре, после се къдреше и пълзеше под тавана като тънка бяла мъгла. Лицето на Мишона се удължи и пребледня, устните й потрепнаха по детски и тя като че правеше усилия да не заплаче, но сълзите бликаха от очите и се стичаха по бузите й. На Николин му стана неудобно, извърна глава настрани и понечи да стане, но тя отново го хвана за ръката.

— Защо искаш да станеш? Защото плача ли? Не, не плача — каза тя, усмихната през сълзи. — Милият, засрами се, че плача. Колко си ми добричък и чистичък! Няма да ти е леко в този живот. А кой знае, може да имаш късмет… Спомних си нещо и ми домъчня. Спомних си как една пролетна вечер седяхме с баба в кухнята. Аз държах с две ръце прежда, а баба я навиваше на кълбо. Също както сега в кухнята притъмня, стъклата на прозорчето станаха синкави, а огънят блесна по-ярко в отвора на печката… Какво не бих дала да се върна на село, да седна с баба в кухнята при печката!…

Мишона му разказа за детството си, а после и за целия си живот. Беше като занесена и Николин виждаше, че тя не разказва на него, а на себе си, тъй човек се изповядва с чисто сърце и чиста душа. Разказът й беше объркан и сложен като сън и по-късно, когато мислеше за нея, Николин си спомняше само някои отделни случаи от живота й. Завършила гимназия в родното си градче и като нямала средства да учи в университета, постъпила на работа в една търговска кантора в областния град. Собственикът на кантората имал син, залюбили се и тя забременяла от него. Когато старият Горанов (така се казвал бащата) узнал за това, дал й два месеца отпуск да махне детето и тя го махнала, но му казала, че иска да си роди детето и да си го отгледа сама. Старият се хванал за главата и една вечер отива в квартирата й. Докато хазайката му отваряла вратата, Мишона успяла да навие един чаршаф около кръста си, престорила се на бременна и го приела в стаята си. Знаела, че никога няма да му стане снаха, и решила да го мъчи докрай. Старият само дето не паднал на колене пред нея, молел я да отиде в друг град и там да роди детето, обещавал да й даде пари, с които можела да живее богато и пребогато, обещавал да завещае и на детето пари или някакъв имот. Тя не се съгласила. Тогава старият оставил на масата й цяла купчина пари и я посъветвал да поразмисли още веднъж. Ако направи това, което иска от нея, да задържи парите за себе си, ако не, да му ги върне. В първия момент се съблазнила от парите, решила да ги вземе, да отиде в София и да се запише в университета. В следващата минута обаче я хванал някакъв бяс, такъв бяс, че не знаела какво върши. Сложила банкнотите в една пазарска чанта и решила начаса да ги отнесе у дома на търговеца. Не само да ги отнесе, ами да ги хвърли в лицето му още от прага и да се върне. Навлякла една стара рокля, забрадила лицето си до очите с кърпа и излязла на улицата. Като минала първата пресечка, видяла стария Горанов да завива по главната улица. Главната улица била „стъргалото“ на града и по това време, както винаги, била пълна с народ.