Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Мишел, кой е този субект?
— Николин бе, Мишонче! Забрави ли го?
— Ах, Ники! Мили мой Ники, ти ли си? — тя се засмя с голямата си почти до ушите и силно начервисана уста, спусна се към него и го ощипа с острите си нокти по бузата. Николин се отдръпна назад сконфузен, но тя се хвърли отгоре му, прегърна го през шията и притисна лицето му до своето. — Какъв як и страшен си станал бе, Ники!
— Мишон, остави момчето на мира! — каза Деветаков и отнесе куфара й в гостната. — Заповядай!
— Ники, ти си ме забравил, миличък! За Мишона не си ли спомняш?
— Помня ви, как да не ви помня — каза Николин.
И тя идваше допреди няколко години на гости, но не сама, а със семействата на Чилеви или Сърмашикови. Тогава изглеждаше по-млада и свежа, но си беше все тъй слабовата и тънкокръста. Веднъж генерал Сърмашиков бе довел един полковник в чифлика, който се напи много и поиска да съблече Мишона гола пред всички. Тя му удари плесница, полковникът се разсърди и започна да я ругае. Мишона му тръсна една такава псувня, че всички се засмяха, засмя се и полковникът и кавгата свърши. Още не починала от пътя, и тя като госпожа Фени се залови да готви. Сама го намери из двора, поиска дърва за печката и влезе в кухнята. Тези жени, изгладнели като кучки, мислеше Николин, докато носеше дървата, по-рано не знаеха къде е кухнята, а сега все там се врат. Даде й продукти и поиска да излезе, но тя го спря.
— Ще стоиш тук, при мене, докато сготвя. Седни ей тук, на стола!
Николин приседна до масата, взе нож и започна да реже лука, а тя — месото. Работеше бързо и сръчно като опитна готвачка.
— Защо мълчиш, защо не ми говориш?
— Че за какво да ви говоря! — каза Николин.
— За всичко. Не обичам мълчаливите хора. А ти си ми такъв симпатичен, иска ми се да те сгризкам.
Николин се изчерви и тръгна да излиза, но тя го хвана за ръката и го върна на мястото му.
— Стой при мене, миличък, иначе ще ти се разсърдя! — И тя като че се нажали, замълча, замислена за нещо, после го попита — Пушиш ли?
— Не пуша.
— Тогава аз ще запаля.
Извади от джоба на полата си малка металическа табакерка, взе си цигара и подаде кибрита на Николин.
— Дай ми огън, нали си кавалер? Хайде, де!
Николин се поколеба, сякаш бе срамно да даде огън на жена пушачка, после драсна клечката и я поднесе към устата й. Мишона придърпа стола си до неговия и сложи крак върху крак.
— Е, сега разправяй! — каза тя, като смукна от цигарата, изхвърли колелце дим и гледайки го как се вдига нагоре и се разпада, започна да се усмихва.
— Какво да разправям?
— За госпожа Фени.
Николин се обърна настрани.
— Спала ли е с Деветаков? Кажи, де!
— Отде да зная аз?
— Аа, Ники! Я ме погледни в очите, погледни ме, де!
Хвана с две ръце лицето му и го извърна към себе си. Николин се дръпна назад, но тя сключи ръце на тила му и не го пускаше. Пот изби по гърба му от срам и страх, че Деветаков може да влезе и да ги свари, както се е обесила на шията му, а тя дишаше в лицето му с голямата си усмихната уста и се глезеше.
— Кажи ми сега, спаха ли заедно Деветаков и Фени?
— Спаха…
— А ти спа ли? Не с нея, а тъй, спа ли през нея нощ?
— Спах, какво ще правя.
Мишона високо се засмя и се зачупи в кръста.
— Лъжеш, лъжеш! Хич не си мигнал — говореше тя през смях и едва си поемаше дъх. — Сигурно си подслушвал през стената. А? Кажи, подслушва ли?
Николин се изчерви и отново се затегли назад, а тя сключи ръце още по-здраво на тила му.
— Ами защо не поиска и ти да спиш с нея бе, Ники? Тя щеше да се съгласи. Тя е такава, затова идва при Деветаков. Как виреше нос доскоро госпожа Чилева, а сега ходи като курва да спи с мъжете за един хляб и кило мас. Няма вече парички, няма курорти в чужбина, няма автомобил, няма ги големите гешефти с германците. Всичко свърши, а отгоре на това господин Чилев го натикаха в дранголника. Но и на това трябва да са доволни, защото можеха да го пратят и на другия свят. Ти, Ники, си поискай от нея! Не си ли мъж бе, какво се червиш! Слушай, Ники, слушай, сладуранко! Тези дни тука сигурно ще пристигне една генералша. Знаеш я — Сърмашикова. Трябва да я хванеш на всяка цена. Ще се съгласи за кило брашно. Голям кеф ще ми направиш, да знаеш. И тя е в града „на курорт“ от една седмица, защото генерала го изпратиха да прави компания на Чилев. И хубава е генералшата, бас държа, ще ти хареса повече от Фени. Веднъж да я имаш, стига ти за цял живот. Тя ще се зарадва и всеки ден ще ти идва на крака. Недей да я жалиш, защото тя никого не е жалила. Цял живот е тъпкала по-слабите от нея.