Хайка за вълци

Като се прибрала в квартирата си, Мишона видяла, че в чантата останали още банкноти. Преброила ги — около петдесет хиляди — и много се учудила, че Горанов, който наистина бил пословично богат, искал да заплати толкова скъпо, за да скрие от обществото, че има незаконен внук. Предполагала, че била изхвърлила всичките пари, а щом са останали петдесет хиляди, това означавало, че Горанов й бил дал не по-малко от двеста. На другия ден заминала за София, настанила се в хотел и отишла в кантората на Чилев. Знаела адресите на много търговски фирми, с които била водила кореспонденции, но отишла при Чилев, защото кантората му била най-близо до хотела й. Чилев бил търговец на едро, износител на зърнени храни, на кожи и дървен материал, поддържал делови връзки с Горанов и често идвал в кантората му. Казала му, че е напуснала работата си отпреди месец и дошла в София да се запише в университета, само че средствата й не достигали, та мислела да работи някъде и да следва. Чилев я препоръчал на един свой роднина, също търговец, той я взел на работа, намерила си квартира и така заживяла в София.

Провинциалните, а отпосле и столичните вестници дълго време писали за кръвопролитието на главната улица в областния град с нови и нови подробности, но името на жената, която хвърлила в лицето на търговеца Горанов триста хиляди лева (по-късно станаха половин милион), не се споменавало, защото никой не я бил познал. Горанов лежал в болницата с потрошени кости и животът му бил в опасност, но и той мълчал все от страх да не оскандали семейството и фирмата си. Чилев ходел, както по-рано, по делови работи при младия Горанов, който сега оглавявал кантората на баща си, и от тамошните търговски среди научил, че Мишона имала с него интимни връзки, които се прекратили внезапно, и тя напуснала фирмата. Чилев наминавал често да я види, държал се много любезно с нея и една вечер я поканил у дома си на вечеря. Приела поканата и заварила у дома му семейство Сърмашикови. От разговорите, които се водили около случая Горанов, се досетила, че вниманието, с което била удостоена една бедна чиновничка като нея, се дължи на любопитството им да узнаят не толкова подробности около скандала, а как оная жена е могла да хвърли толкова пари на улицата и откъде ги е взела. За самата жена не се интересували особено много, защото били почти уверени, че тя е Мишона. Съмненията им се потвърдили напълно, когато и тя ги поканила на гости и видели, че живее в разкошен апартамент в центъра на града, нещо, което една чиновничка не може да си позволи в никакъв случай, ако не е богата, и не просто богата, а милионерка, щом само в порив на гняв, ожесточение или мъст си е позволила да хвърли на улицата половин милион лева. Така започнала да играе ролята на милионерка, а когато я запитали откъде знае френски (тя водела кореспонденцията на Горанов с чуждестранни фирми на френски), отговорила, че леля й била завършила във Франция някакъв колеж, осиновила я и при нея започнала да учи езика, а след смъртта й вземала частни уроци. Казвала още, че произхожда от стар, но беден род, наскоро получила скромно наследство от дядо си, което й позволявало да наеме малко по-широка и удобна квартира.