Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
До този момент не подозирах, че е способен на такова чудовищно поведение. Нося детето му. То е в мен, расте с всеки изминал момент и се превръща в мъничко подобие на баща си. Тази мисъл не е ли ужасяваща? Толкова много исках дете, че избрах да се отрека от вярата си пред смъртта, и ето го наказанието за греха ми. Опитах се да се помоля, но, изглежда, съм забравила всички молитви, които знаех. Казват, че шокът се отразява по странен начин на човешкото съзнание, но явно жестокостта изтрива всичко.
Животът продължава и започвам да се мъча да приема хората, от които зависи съществуването ми. Казвам си, че султанът трябва да е бил предизвикан сериозно, обиден, предаден. Че подобно жестоко наказание вероятно съответства на гнусно престъпление, извършено срещу името му, личността му, собствеността му, че реакцията му е по някакъв начин оправдана и още по-честна поради своята директност. Личната намеса...
Понякога се усещам как мисля по този начин, като използвам фрази, ненавистни ми в устата на майка ми, която си служеше с тях, за да намери извинение за разточителството на съпруга си.
– Той е човек с великодушно сърце – казваше тя след поредния му загубен облог, който ощетява домакинството. – Той е спонтанен. Носи се по вълната на моментното настроение. Не иска да разваля удоволствието на приятелите си, ако се въздържа, ще ги накара да се срамуват... – и така нататък.
След като нещо не може да се промени, трябва да го приемеш. Някак трябва да възпитам мислите си в спокойствие, чувствата си в нежност, освен това тревогите ще се отразят на бебето и ще събудят чудовищните черти у него.
Щом летните жеги отминават, откривам, че животът тук започва да ми харесва, далеч от трескавите съревнования в харема. Останалите жени се оплакват от еднообразието на храната, простото обзавеждане, насекомите, ограниченото пространство в шатрите; но те излизат рядко. Докато аз, след като приключим с вечерята, се отдалечавам от павилионите (макар да не напускам зоната, определена за жените, не съм толкова лекомислена, че да я прекрача) и сядам на една скала, от която мога да гледам близката река и извисяващите се над нея планини.
За пръв път в живота си виждам подобен пейзаж. В Холандия почти няма хълмове, няма дори възвишения. От най-горния етаж на къщата ни в Хага имам поглед чак до бреговете на Шевенинген, отвъд километри паркове и фермерски земи, полдери и дюни, чак до равното сиво море. Беше, простичко казано, не най-вдъхновяващата гледка на света, но пък бе открита, пряма и спокойна, също каквато е природата на самите холандци. Докато седя тук, край бурната река с бучащите ѝ кафяви и кални след дъжда води, между гигантските хълмове с назъбени била, достигащи облаците и небето, се питам дали темпераментът на местните хора не е също отражение на околния пейзаж, който прави настроенията им по-крайни, а страстите – по-изявени. Може би точно това кара султана да е човекът, който е. Слагам ръка на корема си и се моля на всички богове детето, което е в мен, да съчетае най-доброто от двата свята. Моля се да не дам живот на още едно чудовище.
19
С настъпването на зимата узнаваме, че в Тафилалт, където Исмаил провъзгласи по-големия си брат Мулай ал-Харани за управник, оказвайки му безпрецедентна милост след потушаване на безредиците в Маракеш, е възникнал бунт. Ал-Харани обединил сили с по-малкия си брат Мулай ас-Сагир и особено войнствено берберско племе, така наречените Аит Атта, и заедно се подготвяли да предприемат поход към Мекнес, за да превземат незащитената столица.
Щом султанът чува за това, лицето му така се изпълва с кръв, че става почти черно. Фучи из павилионите като буреносен облак, дава гневни нареждания, движи се толкова бързо, че по лицето на Абделазиз, който се опитва да го следва, избиват капчици пот.
– Проклет да е брат ми! Да не би да иска да унищожи всичко, което съм постигнал? Толкова ли ме мрази? Трябваше да го убия още първия път, вместо да му прощавам за бунта. Мислех, че на рамото ми е имало добър ангел, когато проявих снизходителност; оказва се, че всъщност е бил черен демон. Трябваше да побия главата му на кол върху стените на Маракеш, като имах възможност. Този път ще му я отрежа и ще я забуча над главните порти в Мекнес.