Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Той е виновен — повтори Хю Милър.
— Господи, ти говориш, като че Байръм е човешко същество. Той е вещ! Можеш ли да дадеш под съд сметачната машина за това, че някаква пружинка се е развалила и тя прави погрешни сметки? Не, просто я поправяш. Е, и аз поправих Байръм. Така го поправих, че чак пра-правнуците му ще подмокрят гащите на годишнината от този ден и няма да знаят защо. Такъв шок ще бъде за гените. Байръм е вещ, която използуваме, и от днес нататък ще бъде много полезна вещ.
— Всичко това звучи чудесно, Уили, но то не променя факта, че ти спасяваш кожата на Хуайт.
— Майната му на Хуайт — каза Шефа. — Аз спасявам съвсем друго нещо. Ти остави шайката на Макмърфи в Законодателното събрание да пробута номера си, пък после иди се оправяй. Мислиш ли, че на тях им допада това, което ние вършим? Данъкът върху добива на полезни изкопаеми? Повишеният процент за концесиите? Данъкът върху доходите? Програмата за пътно строителство? Законопроектът за здравеопазването?
— Не, не им допада — призна Хю Милър. — По-конкретно, не допада на хората, които стоят зад гърба на Макмърфи.
— А ти как се отнасяш към тези мерки?
— Положително — отвърна Хю Милър. — Но не одобрявам някои неща, с които понякога те са съпроводени.
— Хю — усмихна се Шефа, — бедата е там, че ти си юрист. Юрист до мозъка на костите.
— Ти също си юрист — каза Хю Милър.
— Не — възрази Шефа, — аз не съм юрист. Имам някои познания по право. Дори не лоши. И хляба съм си изкарвал с правото. Но не съм юрист. И тъкмо затова разбирам какво е законът. Той е нещо като тясно одеяло, с което трима души се мъчат да се завият в студена нощ. Колкото и да го теглиш и дърпаш, не стига и все някой ще простине. По дяволите, законът е като панталоните, купени лани на момчето, но сега е друга година и те се цепят по шевовете и толкова са му окъсели, че му се виждат пищялите. Законът е винаги твърде къс и твърде тесен за подрастващото човечество. В най-добрия случай можеш да извършиш някакви промени и след това да ги облечеш в подходящ закон, но докато той влезе в книгите, оказва се, че ти е нужен нов. Мислиш ли, че поне половината от промените, които съм извършил, са записани ясно и точно в конституцията на щата?
— Върховният съд постанови… — подзе Хю Милър.
— Да, постанови, защото затова съм го сложил там — да постановява, и хората в него разбраха какво се иска от тях. Половината от промените не фигурираха в конституцията, но сега фигурират, бога ми. А защо фигурират? Много просто, защото са факт.
Лицето на Хю Милър започна да се налива с кръв и той поклати глава едва-едва, като лениво животно, когато му досажда муха. После каза:
— Никъде в конституцията не е казано, че Байръм Б. Хуайт има право да извърши безнаказано углавно престъпление.
— Хю — подхвана меко Шефа, — нима не разбираш, че сам по себе си Байръм нищо не значи? При сегашната ситуация. Те имат само една цел — да свалят това управление. Байръм не ги интересува, ако не смятаме, че е съвсем човешко да ти се зловиди, когато някой друг си пълни джоба, а не ти. Тяхната цел е да разтурят всичко, създадено от сегашното управление. Затова тъкмо сега е моментът да им стъпим на шията. А когато се заловиш с нещо — той се опря на ръчките на креслото, изправи се и доближи лице към Хю Милър, — налага се да работиш с хората, с които разполагаш. Налага се да работиш с такива като Байръм, като Тайни Дъфи и тази сган в законодателното събрание. Кирпич без слама се не прави, а повечето от нашата слама е скапана. И ако мислиш, че може да се работи другояче, ти си направо луд.
Хю Милър поизправи рамене. Погледът му се зарея някъде към стената зад Шефа.
— Подавам оставка от поста главен прокурор — каза той. — Утре ще ти я пратя в писмена форма.
— Ти отдавна се канеше да сториш това — каза меко Шефа. — Доста отдавна, Хю. Защо трябваше да се каниш толкова дълго?
Хю Милър не отговори, само премести погледа си от стената към лицето на Шефа.
— Аз ще ти кажа защо, Хю — продължи Шефа. — Цели петнадесет години ти си седял в адвокатската си кантора и си гледал как тези кучи синове протриват креслата и нищо не вършат, а богатите стават все по-богати и бедните — все по-бедни. После се появявам аз, пъхам в ръцете ти една бухалка и ти шепна на ухото: „Искаш ли да се поразвилнееш?“ И ти се развилняваш. Мед ти капе на сърцето. Вилнееш, та перушина хвърчи. И тикна девет мошеника в затвора, само че от дребните. Но не бутна с пръст тези, които стоят зад тях. Законът не е пригоден за това. Единственото, което можеш да направиш, е да ги държиш настрани от управлението, да не им дадеш достъп до него. Независимо до какви средства ще прибегнеш. И дълбоко в душата си ти знаеш това. Ти искаш да запазиш неопетнени харвардските си ръце, но дълбоко в душата си знаеш, че аз казвам истината. Само ти се ще някой друг да се омърси вместо теб. И си си давал сметка, че ако подадеш оставка, това би било равнозначно на дезертьорство. Затова — каза той от меко по-меко и се наведе към Хю Милър, гледайки го право в очите, — затова ти беше нужно толкова дълго време, за да вземеш това решение и да се оттеглиш от играта.