Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Току-що се връщам.
— Байръм, разбираш ли, замислил хитър план как да стане богат. Намерил някаква връзка в една фирма за покупко-продажба на недвижими имоти и се сдушил с Хамил от бюрото за поземлените данъци. Дотук добре, само че ония не искали да делят с никого, а някой се разсърдил, че не включили и него и издал работата пред хората на Макмърфи в Законодателното събрание. Само да ми падне!
— Кой?
— Тоя, дето ги е издал. Защо не е отишъл при Дъфи. Всеки знае, че той се занимава с жалбите. Сега против него е възбудено дело.
— Против кого?
— Против Байръм.
— А Хамил?
— Заминал е за Куба. По-мек климат, нали знаеш. И доколкото разбрах, не е губил време. Дъфи е бил там сутринта — Хамил успял да хване влака. Да видим сега как ще се оправяме с това дело.
— Едва ли ще го спечелят.
— Няма и да се мъчат да го спечелят. Но тръгне ли веднъж една такава работа, не знаеш къде ще й излезе краят. Сега е моментът да им стъпим на шията. Разпратил съм момчетата да събират всички мърморковци и неблагонадеждни и да ги докарат тука. Сади седи от сутринта на телефона и приема новините. Някои от тези птички са се скрили — изглежда, са разбрали, че става горещо, — но момчетата ще ги пипнат. Следобед ми докараха трима и ги обработих както трябва. За всеки сме приготвили по някое сюрпризче. Да беше видял само каква физиономия направи Джеф Хопкинс, когато разбра, че знам, че баща му върши незаконна търговия с алкохол в загубената си аптечка в Талмадж и отчита продажбите с подправени рецепти. Или физиономията на Мартън, когато разбра, че знам за ипотеката на къщата им, която изтича след около пет седмици. Е, поуспокоих им нервите. — И Шефа размърда самодоволно пръсти в чорапите. — Старо лекарство, но все още помага.
— А какво се иска от мен?
— Иди утре в Хармънвил и гледай да вкараш малко мозък в главата на Сим Хармън.
— Само това ли?
Преди той да успее да отговори, Сади подаде глава на вратата и съобщи, че момчетата са докарали Уидърспун, който беше депутат от северния край на щата.
— Вкарайте го в съседната стая — каза Шефа, — нека повтаса.
Когато главата на Сади се скри, той се обърна към мен и отговори на въпроса ми:
— Само това, но преди да заминеш, приготви ми всичко, което имаш за Ал Койл. Момчетата всеки миг ще го пипнат, та искам да съм подготвен за разговора.
— Добре — рекох и станах.
Той ме погледна, като че се готвеше да ми каже още нещо. За секунда дори ми се стори, че вече подбира думите си, затова почаках, застанал прав пред креслото си. Но Сади пак подаде глава.
— Господин Милър иска да те види — каза тя на Шефа и от тона й личеше, че това не е за добро.
— Да влезе — нареди той и аз разбрах, че вече е забравил онова, което искаше да ми каже преди малко, и че сега умът му бе зает с друго. Умът му бе зает с Хю Милър, юридическия факултет при Харвардския университет, ескадрилата „Лафайет“, френски военен кръст, неопетнени ръце, чиста душа.
— На него това няма да му хареса — казах аз.
— Не, няма — потвърди той.
И ето че на прага се изправи високият, слаб, поприведен човек със смугло лице, черни невчесани коси, черни вежди и тъжни очи и с емблемата на „Фи Бета Капа“4, закачена на неугледния син костюм. Той остана на прага за секунда, като премигваше с тъжните си очи, сякаш изведнъж бе излязъл от тъмно на силна светлина или бе сбъркал вратата. И човек би рекъл, че наистина е сбъркал, защото сега през тази врата влизаха коренно различни от него хора.
Шефа стана, прекоси стаята по чорапи и му подаде ръка.
— Здравей, Хю.
Хю Милър се ръкува и влезе, а аз се приготвих да изляза. Но погледът ми срещна очите на Шефа, който ми кимна към креслото. Тогава аз също се ръкувах с Хю Милър и се върнах на креслото си.
— Заповядай, седни — каза Шефа на Хю Милър.
— Не, благодаря, Уили — отвърна Милър със свойствения си бавен и сериозен глас. — Но ти седни, Уили.
Шефа се отпусна в креслото, вдигна пак крака на стола и попита:
— Какво те води насам?
— Мисля, че знаеш — отвърна Хю Милър.
— И аз така мисля — каза Шефа.
— Решил си да спасяваш кожата на Хуайт, така ли е?
— Пет пари не давам за кожата на Хуайт — каза Шефа. — Спасявам нещо съвсем друго.
— Но той е виновен.
— Двеста на сто — призна весело Шефа. — Ако понятията вина и невинност могат да бъдат приложени към такава вещ като Байръм Б. Хуайт.
4
„Ф и Бета Капа“ (началните гръцки букви на израза „Философията — ръководство за живота“) — най-старото студентско научно дружество в САЩ, създадено в 1776 г. — Б.пр.