Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Ушите на Анабет забучаха.
— Знакът на Атина — каза тя — ще ме изведе до статуя, нали? До статуята.
— Каква си ми умничка — усмихна се Афродита. — Досущ като майка си. Трябва обаче да знаеш, че децата на Атина търсят статуята от векове. Никой не е успял да я намери. За сметка на това обаче, подпалили доста войни с римляните, доста кланета. Децата на Атина стоят зад почти всички граждански войни.
— Това е… — Анабет искаше да каже, че това е невъзможно, но си спомни горчивите думи, които Атина бе изрекла в Голямата централна гара. Спомни си бясната омраза в очите й.
— Романтично? — предположи Афродита. — Да, предполагам, че да.
— Но… — Анабет се опита да проясни ума си. — Как точно действа Знакът на Атина? Показва улики? Или осветява следа, оставена от Атина?
— Хмм… — Афродита изглеждаше леко отегчена. — Не мога да кажа. Не вярвам, че Атина е създала Знака съзнателно. Ако знаеше къде е скрита статуята, щеше просто да ти каже да я намериш. Не… предполагам, че Знакът е повече духовна следа, връзка между статуята и децата на богинята. Виждаш ли, статуята иска да бъде намерена. Но само най-достойното от децата на Атина ще успее да го направи.
— И за хиляди години — каза Анабет — никой не е успял.
— Чакайте малко — каза Пайпър. — За коя статуя говорим?
Богинята се засмя.
— Сигурна съм, че Анабет ще ви обясни. Така или иначе, наблизо има важна улика, някаква карта, оставена от децата на Атина през 1861 година. Спомен, който ще ти помогне, щом пристигнеш в Рим. Както каза обаче, Анабет Чейс, никой не е успял да последва Знака до края. Там те чака най-големият ти страх, ужасът на всяко дете на Атина. А дори и да оцелееш, ще трябва да избереш за какво да използваш наградата си. За мир или за война.
Анабет бе благодарна за това, че масата има покривка, тъй като краката й трепереха.
— Тази карта — каза тя — къде е?
— Момичета! — посочи Хейзъл към небето.
Над палмите кръжаха два огромни орела. Още по-високо имаше колесница, теглена от пегаси. Тя се спускаше бързо към тях.
Очевидно стратегията на Лио с фалшивата следа, пусната от Бъфорд, не бе подействала. Поне не за дълго.
Афродита намаза малко масло върху кифлата си, все едно разполагаха с всичкото време на света.
— Картата е във Форт Съмптър, разбира се — и тя посочи към острова в пристанището с намасления си нож, — но римляните явно са решили да ви отрежат пътя за натам. Ако бях на ваше място, щях да побързам да се върна в кораба. Вземете сладкиш за из път, ако искате.
XIX. Анабет
Не стигнаха до кораба. На половината път по дока пред тях кацнаха три огромни орела. Върху всеки от тях имаше римски войник с червена тениска и дънки, покрити със златни броня, меч и щит. Орлите отлетяха, а римлянинът в средата, който бе по-кльощав от останалите, вдигна предпазителя на шлема си.
— Предайте се на Рим! — изкрещя Октавиан.
Хейзъл изтегли кавалерийския си меч и изръмжа:
— Мечтай си, Октавиан.
Анабет тихо прокле. Сам по себе си кльощавият авгур не я притесняваше, но придружителите му изглеждаха като бойни ветерани. Бяха едри и силни, което бе много лошо, като се има предвид факта, че двете с Пайпър бяха въоръжени само с кинжали.
Пайпър вдигна умолително ръце.
— Октавиан, това, което стана в лагера, бе нагласено. Можем да обясним всичко.
— Нито аз, нито войниците ми могат да те чуят! — кресна Октавиан. — В ушите ни има восък. Това е стандартната процедура, когато имаш насреща си зли сирени. А сега хвърлете оръжията си и се обърнете бавно с гръб към мен, за да ви вържа ръцете.
— Оставете го на мен — промърмори Хейзъл, — моля ви.
Корабът бе само на около петнайсет метра от тях, но Анабет не виждаше и следа от тренер Хедж. Вероятно сатирът се бе прибрал долу, за да гледа тъпите мачове. Групата на Джейсън не се очакваше да пристигне преди залез, а Пърси по всяка вероятност бе под водата, откъдето нямаше как да разбере, че са нападнати. Ако успееше да стигне до борда на кораба, Анабет щеше да ползва балистите. Това обаче бе невъзможно, тъй като нямаше как да мине покрай тримата римляни.