Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Времето й изтичаше. Огромните орли кръжаха над тях и надаваха пронизителни писъци, сякаш за да обадят на събратята си: „Тук има вкусни гръцки богове!“.
Анабет не можеше да види летящата колесница, но предполагаше, че и тя е наблизо. Трябваше да измисли нещо, преди останалите римляни да пристигнат.
Имаше нужда от помощ… от сигнал, с който да извика тренер Хедж или — още по-добре — Пърси.
— Е? — попита Октавиан. Двамата му приятели размахаха мечове.
Много бавно и само с два пръста Анабет изтегли кинжала си, но вместо да го пусне, тя го хвърли с всичка сила към водата.
— За какво беше това? — развика се Октавиан. — Като казах да го хвърлиш, нямах предвид да го мяташ към водата! Това можеше да бъде улика или военен трофей!
Анабет пробва да се усмихне глуповато като сгафила блондинка: „Колко съм глупава“. Никой, който я познаваше, нямаше да се върже на това, но Октавиан го направи. Той изпухтя и каза:
— Вие двете — и посочи с меча си Хейзъл и Пайпър, — оставете оръжията си на земята. Без глуп…
В следващия момент пристанището на Чарлстън изригна като фонтан в Лас Вегас. Когато вълната се отдръпна, тримата римляни бяха в морето и отчаяно махаха с ръце, за да останат над водата въпреки тежестта на броните си. Пърси застана на дока и подаде кинжала на Анабет.
— Изпусна това — каза той с невинно изражение на лице.
— Обичам те! — извика Анабет и го прегърна.
— Трябва да побързаме — прекъсна ги Хейзъл, макар да се бе усмихнала.
Октавиан отново се развика, докато пляскаше във водата:
— Измъкни ме оттук! Ще те убия!
— Не ме изкушавай — отвърна му Пърси.
— Моля? — той се бе хванал за единия от войниците си, който с мъка задържаше и двамата над водата.
— Нищо! — отговори Пърси и се обърна към приятелите си. — Да тръгваме.
— Не можем да ги оставим да се удавят, нали? — намръщи се Хейзъл.
— Няма — успокои я Пърси, — нагласих водата да се завихря под краката им. Когато сме далеч от тях, морето ще ги изплюе на брега като тапа от шампанско.
— Готино — ухили се Пайпър.
Четиримата се покатериха на борда на Арго II и Анабет изтича до руля.
— Пайпър, слез долу и използвай мивката, за да пуснеш съобщение по Ирида. Кажи на Джейсън незабавно да се връща!
Пайпър кимна и хукна да изпълнява задачата си.
— Хейзъл, намери тренер Хедж и му кажи да си дотътри косматия задник до палубата!
— Дадено!
— Пърси! С теб трябва да закараме този кораб до Форт Съмтър.
Пърси кимна и изтича до мачтата. Анабет хвана руля, а пръстите й запрепускаха по контролите. Знаеше точно толкова, колкото й трябваше, за да управлява кораба.
И преди бе виждала как Пърси контролира движението на кораби само с волята си. Не я разочарова и този път. Въжетата се развързаха сами от пристанището, котвата се вдигна. Платната се спуснаха и се издуха от вятъра. В същото време Анабет пусна двигателя. Греблата се подадоха със звук като от картечен огън и Арго II зави към острова в далечината.
Трите орела все още кръжаха над главите им, но не смееха да кацнат на палубата, вероятно защото главата на Фестус бълваше струи огън всеки път, когато дръзваха да приближат. Поне дузина орли обаче летяха в бойна формация към Форт Съмтър. Ако всеки от тях носеше по един римски герой…
Враговете им бяха твърде много.
Тренер Хедж се появи на палубата с Хейзъл и затропа с копита.
— Къде са враговете? — извика той. — Кого трябва да убия!
— Никого! Просто пази кораба! — заповяда му Анабет.
— Но аз гледах филм с Чък Норис!
Пайпър също изскочи на палубата.
— Свързах се с Джейсън. Връзката не беше добра, но той вече пътува към нас. Трябва да са… о, ето ги!
Над града се издигаше огромен белоглав орел, който не приличаше на римските птици. Летеше в тяхната посока.
— Франк! — извика Хейзъл.
Лио се бе хванал за краката на орела и дори от такова разстояние Анабет чуваше виковете и ругатните му.
Зад тях Джейсън летеше по вятъра.
— Не го бях виждал да лети досега — изсумтя Пърси. — Прилича на рус Супермен.
— Сега не е време за приказки! — скара му се Пайпър. — Не виждаш ли, че са в беда!
И наистина, римската колесница се спусна от облака право към тях. Джейсън и Франк скочиха настрана от пътя й, за да не бъдат стъпкани от пегасите. Колесничарите стреляха с лъковете си. Стрелите профучаха под краката на Лио, което го накара да се развика още повече.