Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Все полезни неща.
Хейзъл хапна една бисквитка.
— Все още не сме във война, милейди.
— Скъпа ми Хейзъл — размаха ветрилото си Афродита, — оптимизмът ти е похвален, но ни чакат тежки дни. Разбира се, че сме във война. Любовта и войната вървят ръка за ръка, те са израз на най-силните човешки емоции. Добро и зло. Красота и грозота. — Тя се усмихна на Анабет, все едно знаеше за разсъжденията й относно стария Юг.
Хейзъл преглътна бисквитката си. По брадичката й бяха останали няколко трошици. На Анабет й харесваше фактът, че Хейзъл или не го знае, или изобщо не се интересува от това.
— Какво имате предвид — попита Хейзъл, — като казвате „тежки дни“?
Богинята се засмя, все едно Хейзъл бе сладко кученце.
— Е, Анабет знае за какво става въпрос. Някога й обещах, че любовният й живот ще е интересен. Е, не е ли така?
Анабет едва не счупи дръжката на чашката си. Години наред сърцето й бе разкъсвано. Първо се бе влюбила в Люк Кастелан, който гледаше на нея като на по-малка сестра. Харесал я бе чак след като бе минал на страната на злото. Точно преди да умре.
След това се бе влюбила в Пърси, който я дразнеше, но беше сладък. За съжаление, по онова време той бе хлътнал по Рейчъл, а след това едва не бе умрял. На няколко пъти. Накрая Анабет бе тръгнала с Пърси, но само няколко месеца по-късно той бе изчезнал за половин година, изгубвайки паметта си.
— Интересен — заяви Анабет — е доста меко казано.
— Е — каза богинята, — не мога да се похваля, че заслугата за това е само моя, но признавам, че си падам по изстраданата любов. Вие всичките сте толкова интересни истории… искам да кажа момичета! Гордея се с вас!
— Мамо — прекъсна я Пайпър, — има ли причина да си тук?
— Хм? О, имаш предвид освен чая? Ами аз често идвам тук. Харесва ми гледката, храната, атмосферата. Можеш да подушиш романтиката във въздуха, разбитите сърца… векове на разбити сърца. — Тя посочи към най-близкото имение. — Виждате ли онзи балкон? Там имахме празненство точно в нощта, в която започна Гражданската война. Бомбардировката на Форт Съмтър.
— Да — спомни си Анабет, — на острова в пристанището. Там се е състояла първата битка от Гражданската война. Конфедератите нападнали съюзническите сили16 и превзели крепостта.
— Беше такова празненство! — възкликна Афродита. — Свиреше струнен квартет, мъжете бяха облечени с новите си униформи. А роклите на жените… само да ги бяхте видели! Танцувах с Арес, а може би с Марс? Опасявам се, че вече не си спомням. Светлината проблясваше над пристанището, оръдията трещяха, а мъжете имаха перфектното извинение, за да прегърнат уплашените си любими.
Чаят на Анабет бе изстинал. Тя не бе хапнала нищо и въпреки това искаше да повърне.
— Говориш за най-кървавата война в историята на САЩ. В нея са загинали над 600 000 американци, повече, отколкото в двете световни войни, взети заедно.
— И напитките бяха чудесни! — продължаваше да разказва Афродита. — Генерал Борегард се появи лично. Беше голям мошеник, да ви кажа. Вече се бе оженил за втори път, но трябваше да видите как гледаше Лизбет Купър…
— Майко! — Пайпър хвърли кифлата си на гълъбите.
— Ох, извинявайте — каза богинята. — Казано накратко, тук съм, за да ви помогна, момичета. Не вярвам скоро да видите Хера. Малкият ви подвиг я направи непопулярна в тронната зала. Останалите богове са доста неразположени, разкъсвани между гръцката и римската си същност. Някои повече от други. — Афродита погледна към Анабет. — Предполагам, че си казала на приятелките си за свадата с Атина.
Тя се изчерви. Хейзъл и Пайпър я погледнаха любопитно.
— Свада? — попита Хейзъл.
— Спор — отвърна Анабет, — нищо особено.
— Нищо особено! — възкликна богинята. — Абе не е съвсем нищо, миличка. Атина е най-гръцка измежду всички богове и богини. В крайна сметка, тя е покровителка на града, носещ нейното име. Когато римляните го завладяха… е, накрая я приеха в пантеона си. Атина стана Минерва, покровителка на занаятите и ума. Римляните обаче си имаха други военни богове, които повече допадаха на вкуса им. Например Белона…
— Майката на Рейна — промърмори Пайпър.
— Точно така — съгласи се богинята. — Преди време си поговорихме хубаво с Рейна в този парк. Освен това римляните си имат Марс. А после дойде и Митра. Той не е нито грък, нито римлянин, но легионерите много си падаха по култа му. На мен ми се видя голямо парвеню. Така или иначе, римляните забравиха горката стара Атина. Отнеха войнската й чест. Гърците така и не простиха тази обида. Нито пък Атина.
16
Съюзът е съставен от 20-те северни и 5-те гранични щата, които подкрепят правителството на САЩ след отцепването на 11-те робовладелски щата през 1861 година. През 1865-та конфедератите се предават, което слага край на Гражданската война. В резултат робовладелството е забранено в цялата страна. — Бел.ред.